Тук е необходимо преди всичко да разберем значението на думите „ако искате да приемете“. Те представляват очевидно ограничение на израза „той (Йоан) е Илия“, което без тях би звучало съвсем категорично. Защо е добавено „ако искате да приемете“ (δέξασται), а не „да разберете“? Затова е очевидно, че Христос е огласил тук съвършено нова идея за Своите слушатели, които сами не се идентифицирали Йоан с Илия. Думите на Христос са просто уговорка, направена предвид факта, че Неговата реч за Йоан като...
Тук е необходимо преди всичко да разберем значението на думите „ако искате да приемете“. Те представляват очевидно ограничение на израза „той (Йоан) е Илия“, което без тях би звучало съвсем категорично. Защо е добавено „ако искате да приемете“ (δέξασται), а не „да разберете“? Затова е очевидно, че Христос е огласил тук съвършено нова идея за Своите слушатели, които сами не се идентифицирали Йоан с Илия. Думите на Христос са просто уговорка, направена предвид факта, че Неговата реч за Йоан като Илия може да изглежда странна за слушателите Му. Те означават: ако можете да Ми се доверите, ако можете да повярвате на думите Ми, тогава Йоан е Илия. Йоан е повече от пророците и родените от жени. Той е Илия, но не онзи, за когото се знаеше от Стария Завет, а новият, идващият, който трябва да дойде. Това е очевидно препратка към Мал. 4:5.
Думата „той“ (αὐτός) несъмнено се отнася за Йоан. Няма определителен член преди „Илия“, както на всички други места в Новия завет, където се среща името на Илия. Като цяло използването на член пред собствени имена в Новия завет се отличава с голяма неопределеност, „тук има голяма, често непреводима финост на езика“ (Блас). Едва ли може да се каже, че нечленуването се дължи на факта, че тук имаме образен израз (antonomasia – Бенгел), когато собственото име има форма на нарицателно. Йоан е наречен Илия, разбира се, понеже напомнял със своя външен вид на Илия, както и поради своята изобличителна проповед. Но това бил „втори“ Илия, предсказан, Илия „в духовен смисъл“. Йоан не считал себе си за пророк, той имал така да се каже двоен пророчески дух и бил по-високо от старозаветните пророци. Ако под пророци и закон разбираме писанията на пророците и писания закон, тогава Йоан не е оставил нищо написано.
В думите „който има да дойде“ (не бива да се превежда: възнамеряващият да дойде, или идващият) може да се намери указание за тогавашните еврейски вярвания за Илия, който трябва да се яви преди идването на Месията. Въз основа на Мал. 4:5-6, Иисус, син Сирахов, предполагал, че Илия ще извърши делото по възстановяването: „ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, – преди да се е обърнал в ярост, – да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.“ (Сир. 48:10). Тази идея е обичайна за късната еврейска литература. Към казаното остава да прибавим само, че 14. Стих при Матей е единствен и не се среща никъде повече.
Проф. А. П. Лопухин
Тук е необходимо преди всичко да разберем значението на думите „ако искате да приемете“. Те представляват очевидно ограничение на израза „той (Йоан) е Илия“, което без тях би звучало съвсем категорично. Защо е добавено „ако искате да приемете“ (δέξασται), а не „да разберете“? Затова е очевидно, че Христос е огласил тук съвършено нова идея за Своите слушатели, които сами не се идентифицирали Йоан с Илия. Думите на Христос са просто уговорка, направена предвид факта, че Неговата реч за Йоан като Илия може да изглежда странна за слушателите Му. Те означават: ако можете да Ми се доверите, ако можете да повярвате на думите Ми, тогава Йоан е Илия. Йоан е повече от пророците и родените от жени. Той е Илия, но не онзи, за когото се знаеше от Стария Завет, а новият, идващият, който трябва да дойде. Това е очевидно препратка към Мал. 4:5.
Думата „той“ (αὐτός) несъмнено се отнася за Йоан. Няма определителен член преди „Илия“, както на всички други места в Новия завет, където се среща името на Илия. Като цяло използването на член пред собствени имена в Новия завет се отличава с голяма неопределеност, „тук има голяма, често непреводима финост на езика“ (Блас). Едва ли може да се каже, че нечленуването се дължи на факта, че тук имаме образен израз (antonomasia – Бенгел), когато собственото име има форма на нарицателно. Йоан е наречен Илия, разбира се, понеже напомнял със своя външен вид на Илия, както и поради своята изобличителна проповед. Но това бил „втори“ Илия, предсказан, Илия „в духовен смисъл“. Йоан не считал себе си за пророк, той имал така да се каже двоен пророчески дух и бил по-високо от старозаветните пророци. Ако под пророци и закон разбираме писанията на пророците и писания закон, тогава Йоан не е оставил нищо написано.
В думите „който има да дойде“ (не бива да се превежда: възнамеряващият да дойде, или идващият) може да се намери указание за тогавашните еврейски вярвания за Илия, който трябва да се яви преди идването на Месията. Въз основа на Мал. 4:5-6, Иисус, син Сирахов, предполагал, че Илия ще извърши делото по възстановяването: „ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, – преди да се е обърнал в ярост, – да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.“ (Сир. 48:10). Тази идея е обичайна за късната еврейска литература. Към казаното остава да прибавим само, че 14. Стих при Матей е единствен и не се среща никъде повече.