Цялата 11-та глава няма паралел в Марк. Паралелното място на Мат. 11:2-19 е Лука 7:18-35. Мат. 11:2-3 има сходство с Лука 7:18-21; за разлика от това Мат. 11:4-11 буквално съответства на голяма част от казаното в Лука 7:22-28. Разглежданият стих от Матей в Лука има следната форма: „И известиха на Йоан неговите ученици за всичко това“. т.е. за чудесата на Христос, и по-специално за възкресяването на сина на Наинската вдовица. По този начин Йоан получава сведения “за делата на Христос”...
Цялата 11-та глава няма паралел в Марк. Паралелното място на Мат. 11:2-19 е Лука 7:18-35. Мат. 11:2-3 има сходство с Лука 7:18-21; за разлика от това Мат. 11:4-11 буквално съответства на голяма част от казаното в Лука 7:22-28. Разглежданият стих от Матей в Лука има следната форма: „И известиха на Йоан неговите ученици за всичко това“. т.е. за чудесата на Христос, и по-специално за възкресяването на сина на Наинската вдовица. По този начин Йоан получава сведения “за делата на Христос” от собствените си ученици. Това е била външната причина за пратеничеството от Йоан, макар че действителните или по-точно тайните мотиви на пратеничеството не са посочени.
Къде се е състояла срещата на Спасителя с учениците на Йоан, евангелистите не съобщават. Сигурно е обаче, че тя се е състояла в отсъствието на апостолите. Предполага се, че затварянето на Кръстителя в тъмница е нещо, което е известно на читателите, а и Матей вече го е споменал по-рано (Мат. 4:12). Йоан е бил в затвора в Махерон (митр. Филарет Дроздов) или, както четат други, в Махера, за което говори Йосиф Флавий (Юдейски древности, XVIII, 5, 2). Под “делата” на Христос се разбира не само Неговото учение, но и изобщо цялата Му дейност, която включва и Неговата проповед. Вместо руското “Христови” в някои гръцки текстове стои “на Христа”, в родителен падеж с определителен член за обозначаване на собственото име. Според Алфорд това показва, че делата на Христос, за които са разказали на Йоан Кръстител, не са делата на Този, когото той познава само като Иисус, а са делата на Изкупителя-Христос. Затова сега Йоан иска да се увери в тъждеството на Иисус и Христос. Но тъй като в някои от древните кодекси, както и у Ориген думата “Христос” е заменена с думата “Иисус”, то ясно е, че древните може би не са придавали на делата значението, което Алфорд придава. Трябва само да допуснем, че употребата на думата “Христос” тук не е съвсем случайна. Делата, извършени от Христос, не са могли да принадлежат на никой друг освен на действителния, истинския Христос, Когото са очаквали.
Съществува разлика в четенето на следващите думи. Някои четат “пратени чрез” (διά), а други – “прати двама” (δύο). Това различие, разбира се, се обяснява най-добре с голямото сходство на двете думи (διά и δύο). Освен това преписвачите може да са били повлияни в този случай от израза на Лука, който ясно говори за “двама” (срв. Мат. 18:19; Марк 11:1, 14:13; Лука 10:1; Йоан 8:17). Накрая, конструкцията “пратен чрез” също е необичайна. За тази разлика не би било необходимо да се говори дълго, ако едното или другото четене не оказваше съществено влияние върху смисъла, а следователно и върху тълкуването на въпросния пасаж. Но има голяма разлика дали Йоан е изпратил “двама” от учениците си, за да зададат въпрос на Христос, почти от свое име; или стихът трябва да се тълкува по такъв начин, че Йоан, който не е могъл да види Христос, бидейки в затвора, е изпратил при Него учениците си, за помоли „чрез“ тях да разреши недоуменията, които вълнували самия Йоан. В първия случай учениците искат отговор от Христос и го получават; във втория случай те са само посредници на Йоан, нямат никакво значение сами по себе си, приличат на хора, които отиват да купят хляб за другите, без самите те да са гладни. Разбира се, в съответствие със свидетелството на Лука имаме пълното право да предположим, че и в настоящия случай учениците са били двама.
Самият израз διά има донякъде еврейски характер, изпратил “чрез ръцете” на учениците, т.е. с посредничество. Защо някои намират тук “истериология”, не е съвсем ясно. Пратеничеството може да е било малко преди мъченичеството и смъртта на Кръстителя, вероятно през 32-рата година от живота на Христос, втората година от Неговата проповед, когато Той вече е станал известен със Своето учение и чудеса.
Проф. А. П. Лопухин
Цялата 11-та глава няма паралел в Марк. Паралелното място на Мат. 11:2-19 е Лука 7:18-35. Мат. 11:2-3 има сходство с Лука 7:18-21; за разлика от това Мат. 11:4-11 буквално съответства на голяма част от казаното в Лука 7:22-28. Разглежданият стих от Матей в Лука има следната форма: „И известиха на Йоан неговите ученици за всичко това“. т.е. за чудесата на Христос, и по-специално за възкресяването на сина на Наинската вдовица. По този начин Йоан получава сведения “за делата на Христос” от собствените си ученици. Това е била външната причина за пратеничеството от Йоан, макар че действителните или по-точно тайните мотиви на пратеничеството не са посочени.
Къде се е състояла срещата на Спасителя с учениците на Йоан, евангелистите не съобщават. Сигурно е обаче, че тя се е състояла в отсъствието на апостолите. Предполага се, че затварянето на Кръстителя в тъмница е нещо, което е известно на читателите, а и Матей вече го е споменал по-рано (Мат. 4:12). Йоан е бил в затвора в Махерон (митр. Филарет Дроздов) или, както четат други, в Махера, за което говори Йосиф Флавий (Юдейски древности, XVIII, 5, 2). Под “делата” на Христос се разбира не само Неговото учение, но и изобщо цялата Му дейност, която включва и Неговата проповед. Вместо руското “Христови” в някои гръцки текстове стои “на Христа”, в родителен падеж с определителен член за обозначаване на собственото име. Според Алфорд това показва, че делата на Христос, за които са разказали на Йоан Кръстител, не са делата на Този, когото той познава само като Иисус, а са делата на Изкупителя-Христос. Затова сега Йоан иска да се увери в тъждеството на Иисус и Христос. Но тъй като в някои от древните кодекси, както и у Ориген думата “Христос” е заменена с думата “Иисус”, то ясно е, че древните може би не са придавали на делата значението, което Алфорд придава. Трябва само да допуснем, че употребата на думата “Христос” тук не е съвсем случайна. Делата, извършени от Христос, не са могли да принадлежат на никой друг освен на действителния, истинския Христос, Когото са очаквали.
Съществува разлика в четенето на следващите думи. Някои четат “пратени чрез” (διά), а други – “прати двама” (δύο). Това различие, разбира се, се обяснява най-добре с голямото сходство на двете думи (διά и δύο). Освен това преписвачите може да са били повлияни в този случай от израза на Лука, който ясно говори за “двама” (срв. Мат. 18:19; Марк 11:1, 14:13; Лука 10:1; Йоан 8:17). Накрая, конструкцията “пратен чрез” също е необичайна. За тази разлика не би било необходимо да се говори дълго, ако едното или другото четене не оказваше съществено влияние върху смисъла, а следователно и върху тълкуването на въпросния пасаж. Но има голяма разлика дали Йоан е изпратил “двама” от учениците си, за да зададат въпрос на Христос, почти от свое име; или стихът трябва да се тълкува по такъв начин, че Йоан, който не е могъл да види Христос, бидейки в затвора, е изпратил при Него учениците си, за помоли „чрез“ тях да разреши недоуменията, които вълнували самия Йоан. В първия случай учениците искат отговор от Христос и го получават; във втория случай те са само посредници на Йоан, нямат никакво значение сами по себе си, приличат на хора, които отиват да купят хляб за другите, без самите те да са гладни. Разбира се, в съответствие със свидетелството на Лука имаме пълното право да предположим, че и в настоящия случай учениците са били двама.
Самият израз διά има донякъде еврейски характер, изпратил “чрез ръцете” на учениците, т.е. с посредничество. Защо някои намират тук “истериология”, не е съвсем ясно. Пратеничеството може да е било малко преди мъченичеството и смъртта на Кръстителя, вероятно през 32-рата година от живота на Христос, втората година от Неговата проповед, когато Той вече е станал известен със Своето учение и чудеса.