Паралелно място има при Лука (Лук. 12:51), където мисълта е изразена малко по-различно. Най-доброто обяснение на този стих дават думите на Йоан Златоуст: „А как Сам Той им заповядва (на учениците), влизайки във всеки дом, да поздравяват с мир? Защо по същия начин Ангелите пеят: „слава във висините Богу, и на земята мир“ (Лук. 2:14)? Защо същото са благовестили и всички пророци? Защото мирът се установява особено, когато заразеното с болест се отсича, когато враждебното се отделя. Само по такъв...
Паралелно място има при Лука (Лук. 12:51), където мисълта е изразена малко по-различно. Най-доброто обяснение на този стих дават думите на Йоан Златоуст: „А как Сам Той им заповядва (на учениците), влизайки във всеки дом, да поздравяват с мир? Защо по същия начин Ангелите пеят: „слава във висините Богу, и на земята мир“ (Лук. 2:14)? Защо същото са благовестили и всички пророци? Защото мирът се установява особено, когато заразеното с болест се отсича, когато враждебното се отделя. Само по такъв начин е възможно небето да се съедини със земята. Ето че, и лекарят спасява другите части на тялото, когато отсече от него нелечимия член; също както и военачалникът възстановява спокойствието, когато разрушава съгласието между заговорниците“. По-нататък Йоан Златоуст казва: „Единомислието невинаги е добро, и разбойниците биват помежду си съгласни. Тъй и борбата не била резултат от Христовото определение, но дело на волята на самите хора. Самият Христос е искал всички да са единодушни в делото на благочестието, но тъй като хората се разделили помежду си, то и настанала борба“.
Проф. А. П. Лопухин
Паралелно място има при Лука (Лук. 12:51), където мисълта е изразена малко по-различно. Най-доброто обяснение на този стих дават думите на Йоан Златоуст: „А как Сам Той им заповядва (на учениците), влизайки във всеки дом, да поздравяват с мир? Защо по същия начин Ангелите пеят: „слава във висините Богу, и на земята мир“ (Лук. 2:14)? Защо същото са благовестили и всички пророци? Защото мирът се установява особено, когато заразеното с болест се отсича, когато враждебното се отделя. Само по такъв начин е възможно небето да се съедини със земята. Ето че, и лекарят спасява другите части на тялото, когато отсече от него нелечимия член; също както и военачалникът възстановява спокойствието, когато разрушава съгласието между заговорниците“. По-нататък Йоан Златоуст казва: „Единомислието невинаги е добро, и разбойниците биват помежду си съгласни. Тъй и борбата не била резултат от Христовото определение, но дело на волята на самите хора. Самият Христос е искал всички да са единодушни в делото на благочестието, но тъй като хората се разделили помежду си, то и настанала борба“.