От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 22

„А който претърпи до край, той ще се спаси.“ Защото мнозина започват, но малцина завършват. Винаги в началото е любовта, а накрая – изпитанието. И никой не може да претърпи до край заради Бога, освен онези, които заради Бога са станали Божии.

Понеже всичко, което се върши заради плътта, е плътско, защото и самата плът е временна; а онова, което се върши заради Бога, е вечно, както е вечен и Сам Бог.

Добрият край е сърцето на добрата вяра, защото славно е не да започнеш добро дело, а да го завършиш. Понеже започването често произлиза от желание на плътта, а завършването е сила на душата.

Често доброто дело бива подбудено от плътско влечение, но без Божията милост то не се довежда до край. Ако се обърнеш към Бога, служиш Му и вършиш дела на правдата, никога не си спомняй за вече извършеното от теб, а мисли за завършека.

Защото размисълът върху миналите добри дела поражда тщеславие, а размисълът върху завършека поражда страх, защото: „който претърпи до край, той ще се спаси.“ (PG 56:760)

Стихът е буквално повторен в Марк (Марк 13:13) и Лука ( Лук 21:17). В последния обаче без последната половина, която в Лука 21:19 е заменена с думите: “чрез търпението си спасявайте душите си”. Посочен е обектът на омразата, но не и нейната причина. С други думи, омразата към Христос започва и продължава сякаш без никаква причина, просто защото Той е Христос. Само Неговото име е в състояние да възбуди омраза у много хора. Ясно е, че за това има някакви тайни, но разбираеми причини, които Той не посочва изрично. Прекалено високи са идеалите, прекалено високи са изискванията, които, както изглежда на пръв поглед, са неприложими в живота и чието изпълнение изисква тежка борба. А там, където има борба, има и омраза, която отсъства само в малко случаи, несвързани със самата борба.

Изразът “от всички” се обяснява по различен начин. Според някои той е поставен вместо “от мнозина” (Теофилакт Охридски); според други това е само популярен израз за всеобща омраза, като изключенията не са взети предвид (Майер, 1864 г. и Морисън). Нито едно от тези обяснения не изглежда задоволително. Изразът ще бъде по-ясен, ако отново се обърнем към понятието за борба, когато хората са разделени на два лагера. Хората от противоположния или враждебния лагер тук се наричат “всички”. За тях дори само името на Христос ще бъде обект на омраза.

По-нататъшният израз на гръцки език може да се разбира по два начина: “Който претърпи докрай заради Моето име, ще се спаси”; или както е на руски: “Ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който претърпи” и т.н. Ако беше първото, определитеният член пред думата “претърпи” щеше да бъде заменен с члена пред “заради Моето име” (срв. Мат. 24:13). Изразът “докрай” също се обяснява по различен начин: краят на страданията на учениците, краят на живота, разрушаването на Йерусалим и т.н. Но много по-добре е да се обясни, разбира се, “до края на страданията”, защото изглежда, че това е смисълът. “Важното е не началото, а краят”, казва Йероним.