От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 8

За да повярва всеки на прости хора, които не владеят изкуството на красноречието – неучени и книжовно необразовани, а обещават Царство Небесно, Той им дава тази власт: „Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте“, за да бъде величието на обещанията потвърдено от величието на знаменията.

А понеже духовните дарове винаги се обезценяват, ако се появи някакво материално възнаграждение, към казаното се прибавя осъждането на сребролюбието: „Даром сте получили, даром давайте.“ Аз, Учителят и Господ, ви дадох това без плата – и вие давайте без заплащане, за да не претърпи вреда благодатта на благовестието.

Към апостолите преминава цялата сила на властта на Господа, и човекът, създаден в Адам по образ и подобие Божие, сега придобива съвършения образ и подобие в Христа и се удостоява със сили, ни най-малко по-малки от тези на своя Господ; и който преди беше земен, сега стана небесен.

Те ще проповядват, че се е приближило Царството Небесно, тоест образът и подобието Божие сега се даряват заедно с истината, така че всички светии, които се наричат небесни жители, ще царуват с Господа.

Те ще се грижат за болните, ще възкресяват мъртви, ще изцеляват прокажени, ще изгонват демони; и чрез причастието на силата Господня ще изкоренят всички беди, които подстрекателството на сатаната внесе в тялото на Адам.

И накрая, Христос им заповядва даром да дават това, което даром са получили, за да достигнат, според пророчеството в книга Битие, до подобието Божие. И тъй, даром трябва да се раздава дарът, който даром е получен. (Коментари върху Матей, 10.4)

Според Йероним Иисус Христос дава на апостолите “власт да изцеляват болни, да очистват прокажени и да изгонват бесове, за да докажат величието на обещанията чрез величието на чудесата”. Думите: “даром получихте” и т.н. се отнасят, разбира се, за чудесата, а не за учението (Майер, 1864). Чудесата трябвало да служат като потвърждение на властта, дадена на апостолите. Но ако те не били извършвани даром, щяло да бъдат лошо потвърждение на учението. Изглежда, че никой друг израз не се характеризира с такива белези на достоверност и истинност като този прост израз. Той не би могъл да бъде изречен от никой друг, освен от самия Спасител.