От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 7

Да чуем какво се заповядва на изпратените проповедници: „Като вървите, проповядвайте, че се приближи Царството Небесно.“

Ако за това, възлюбени братя, Евангелието мълчеше, самият свят би извикал. Защото неговите развалини са неговият глас. Разрушаван от толкова сътресения, той се лиши от своята слава, сякаш ни показва най-близкото Царство, което идва след него. Този свят е горчив дори за онези, които го обичат. Самите му руини проповядват, че не бива да бъде обичан.

Защото, ако разрушена къща заплашва своя стопанин с падане, всеки, който живее в нея, трябва да избяга; и който я е обичал, докато е стояла здрава, още повече трябва да я напусне, когато пада.

И тъй, ако светът се руши, а ние го обгръщаме с любов, повече желаем да бъдем затиснати, отколкото да живеем в него. Понеже ние, които чрез любовта сме привързани към страстите на света, вече не се отделяме от неговите развалини.

Затова сега, когато виждаме всичко да се разрушава, лесно можем да отделим духа си от любовта към него. Но това е било много по-трудно тогава, когато [апостолите] са били изпратени да проповядват невидимото Небесно Царство, докато са виждали как всички земни царства процъфтяват и се разширяват. (Четиридесет омилии върху Евангелията, 4.2)

Видя ли величието на служението? Видя ли достойнството на апостолите? На тях не им е заповядано да говорят за нищо сетивно, нито за онова, за което говореха Моисей и древните пророци, а за нови и необикновени неща.

Защото онези проповядваха не за Царството Небесно, а за земята и земните блага; а тези проповядват за Царството Небесно и за всичко, което е там.

Но не само в това апостолите превъзхождат пророците, а и в послушанието. Те не отказват, не се отклоняват от повеленията, както правеха древните, а, като чуват за опасности, войни и непоносими бедствия, с голяма покорност приемат заповедите като проповедници на Царството. (Беседи върху Матей 32, 4)

Буквално: “проповядвайте, като казвате, че се приближи Царството”. Поради липса на хронологични данни е трудно да се определи с точност кога точно е станало това изпращане на апостолите за проповед. Очевидно е обаче, че според мнението на самия евангелист това е станало, след като Самият Спасител е проповядвал много и е изцелявал болни. Ако имаме предвид това обстоятелство, ще разберем по-добре в какво е трябвало да се състои първоначалната проповед на апостолите. Съдържанието ѝ е изложено в думите: “приближи се Небесното Царство”.

Ако изпратените бяха започнали да говорят само тези слова пред някого, то и това щеше да е достатъчно. Но ако ги помолят да обяснят какво означават, те са можели просто да разкажат за появата на една необикновена Личност, която върши чудеса и говори по начин, по който никой от книжниците и фарисеите не го е правил. По този начин изпращането на неопитни мъже да проповядват, поради самата простота на проповедта, не надхвърляло силите на апостолите. Тази проповед не била книжна, нито изисквала изучаване или някакви научни знания и занимания, а била взета направо от живота и се извършвала заради самия него. Думата “покайте се” преди “защото се приближи” се среща само в един коптски превод на саидски диалект.