От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 5

Това място не противоречи на онова повеление, което се дава по-късно: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19), тъй като първото повеление е дадено преди Възкресението, а второто – след Възкресението.

Защото първо трябваше да се възвести пришествието на Христос на юдеите, за да нямат законно оправдание и да не казват, че са отхвърлили Господа, понеже Той е изпратил апостолите при езичниците и самаряните.

В алегоричен смисъл на нас, които носим името християни, се заповядва да не вървим по пътя на езичниците и да не блуждаем заедно с еретиците, за да бъдат онези, които се отделят от тях по вяра, отделени и по начин на живот.

Господ увещава апостолите да се въздържат да вървят по пътищата на езичниците, но това не означава, че не ги изпраща за спасението на езичниците, а че трябва да избягват делата и начина на живот на непросветените езичници.

На апостолите също е забранено да влизат в самарянските градове. Но нима Сам Той не прояви грижа към самарянката? Тук на апостолите се заповядва да не посещават събранията на еретиците, защото изкривяванията на вярата не се различават от [езическото] незнание.

След това Господ ги изпраща при „погиналите овце от дома Израилев“. Но нима те не беснееха против Него със змийски езици и вълчи зъби? Въпреки това наследниците на закона трябваше да имат първенство да чуят евангелската проповед; и колкото по-малко оправдания оставаха за Израил в неговото престъпление, толкова по-голямо усърдие трябваше да се прояви в неговото увещаване.

Според общото мнение на древните тълкуватели, което е особено добре изразено от Йоан Златоуст, Йероним и Теофилакт, забраната да се проповядва на езичниците и самаряните се дължи на факта, че учениците е трябвало да проповядват първо на юдеите, които след това не са имали никакво оправдание да кажат, че първоначалната проповед не е била насочена към тях, и да се позоват на този факт в свое оправдание. Като паралел на това се посочва Деяния 13:46. Забраната да се проповядва на езичниците и самаряните е дадена въпреки факта, че и езичниците, и самаряните са били дори по-способни от евреите да приемат проповядването на Евангелието. Впоследствие, след Възкресението, тази забрана е отменена.