От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 3

Тези имена, с изключение на Матей, се споменават от Матей за първи път. Нито едно от тези имена, с изключение на предателя Юда, не се споменава в следващите глави на Евангелието на Матей. Този стих има много разночетения, така че определянето на начина, по който трябва да се чете, се е смятало за много трудно дори в древността.

Малко се знае за Филип, който се присъединява към Христос на следващия ден след Андрей, Симон (Петър) и Йоан (Йоан 1:43). Заедно с Петър и Андрей той е рибар и живее във Витсаида (на запад, предградие на Капернаум). Проповедникът Филип, за когото се споменава в Деяния на апостолите (“Деян. 8:5“), е различен човек. Апостол Филип се споменава в Деяния след възнесението (Деян. 1:13) и на няколко места в Евангелието на Йоан (Йоан 1:44-49, 6:5, 7; Йоан 12:21-22, 14:8-9). С изключение на тях разполагаме само с недостоверни предания за живота и делото на апостола. Евсевий Кесарийски (“Църковна история”, III, 30; V, 24), с думите на Климент Александрийски и Поликарп, епископ на Ефес, изброява апостолите, “които, за разлика от хората, отхвърлящи брака, са живели в състояние на брак”. “Ще порицаят ли те и апостолите?” – пита Климент . “Петър и Филип родиха деца, а Филип даде дъщерите си за женитба”. Казвали също, че апостол Филип умрял в Йерапол във Фригия, поемайки заедно с Йоан грижата за църквите в Мала Азия. Разказвайки за това, Евсевий очевидно бърка апостол Филип и неговите дъщери с благовестника Филип и неговите дъщери (“Църковна история”, III, 31; V, 24). Самото име Филип, както казахме по-горе, очевидно е гръцко, но някои средновековни екзегети го извеждат от еврейски думи, които означават отваряне на лампа (os lampadis или lampadarius), от еврейските думи “пе” – уста и “лаппид” – лампа, светилник, факел, защото устата на Филип била като лампа, която просвещавала света.

Във всички синоптици след Филип следва Вартоломей, а в Деяния 1:13 – Тома. Тъй като Натанаил не е споменат в нито един от апостолските списъци, с които разполагаме, това е дало повод на някои отци, сред които са Йоан Златоуст и Августин, да мислят, че Натанаил не принадлежи към числото на 12-те. Дори и в най-ново време е било изразявано мнението, че това бил Матей. За подобни мнения обаче никъде не се открива потвърждение. Според едно много разпространено предание, макар и не особено древно, Натанаил е едно и също лице с Вартоломей. Това предание се потвърждава от факта, че в Евангелието на Йоан изобщо не се споменава Вартоломей, а само Натанаил (Йоан 1:46-50, 21:2). Самата дума Вартоломей не е собствено име, а бащино име (син на Фалмай) и следователно името на апостола е било различно. С Филип в Евангелието на Йоан се свързва Натанаил, но в Матей и Марк (καί) той е Вартоломей. Затова се предполага, че Вартоломей е едно и също лице с Натанаил. Някои са предполагали също така, че Вартоломей-Натанаил е бил брат на Филип, но това предположение не се основава на нищо и е много малко вероятно. Евангелист Йоан, след като казва за Андрей, че е намерил и довел при Иисус Христос своя “брат” Симон, не прави подобна забележка за Филип, когато той намерил Натанаил. Смята се, че името Вартоломей не е еврейско, а арамейско име. Средновековните екзегети извеждат значението на това име от еврейските думи “бар” – син, “тала” – вися, окачвам (лат. suspendere) и “майим” – вода, като смятат, че чудото с превръщането на водата във вино в Кана Галилейска е извършено заради Вартоломей, който е бил младоженецът на сватбеното тържество. Подобно мнение съвсем справедливо трябва да бъде отнесено към сферата на измислиците, които не се основават на нищо, въпреки че се приема от някои наши църковни историци, като например Филарет, архиепископ Черниговски (вж. неговото “Житие на светиите” от 11 юни). Много по-вероятно е името Вартоломей да се изведе от еврейското “бар” – син, и Толмай или Талмай, собствено име, срещащо се в Нав.15:14; 2 Цар.3:3 (Фалмай). Произходът на името от “син на Птолемей” е още по-малко вероятен от първия. Не е известно кой е бил Фалмай, а за сина му, който станал ученик на Спасителя, се знае малко. С Натанаил се срещаме на брега на Галилейското езеро след Възкресението (Йоан 21:2).

Тома е поставен в Марк и Лука след Матей. Вероятно това също е било арамейско име и е означавало, както на иврит, близнак, а на гръцки – Дидим (Йоан 11:16, Йоан 20:24, Йоан 21:2). Но има и съвпадения на името Тома с гръцкото “ависос” – бездна, защото “колкото по-дълго се съмняваше във възкресението, толкова по-дълбока беше и вярата му”. Това тълкуване, което принадлежи на един средновековен екзегет, едва ли може да бъде прието. Според преданието Тома проповядва Евангелието в Партия или Персия, а тялото му е погребано в Едеса. Златоуст споменава гроба му като един от четирите автентични апостолски гроба. Евсевий (“Църковна история”, I, 13) е съхранил предание, според което Тома се е наричал и Юда: “Юда, той е и Тома”.

Според Йоан Златоуст Матей поставя себе си след Тома “от скромност”. Но освен един факт, друго не можем да извлечем от подобна подредба. Ако Матей наистина се поставя след Тома “от скромност”, възниква въпросът защо не е запазил такава скромност спрямо другите апостоли, а само спрямо Тома? Матей нарича тук себе си “митар” и прави това може би наистина от скромност, макар че не е ясно защо това напомняне за предишната му дейност е било уместно в настоящия случай. Възможно е Матей да е искал да изрази мисълта, че той, митарят, човекът, който преди това е бил смятан от всички за напълно недостоен и отхвърлен, сега е получил толкова голяма чест, тъй като е станал не само ученик на Спасителя, но и е бил изпратен от Него на такова велико дело като проповядването на идването на Божието царство. На разглежданото място Матей ясно се идентифицира с лицето, споменато от него в Матей 9:9. Той е авторът на евангелието, което от древни времена носи неговото име. Някои предполагат, че е бил брат на Тома и че са били близнаци. Но за това не може да се каже нищо положително.

Що се отнася до Яков Алфеев, нека преди всичко отбележим, че в агиологията, приета в нашата Църква, тримата Яковци, споменати в Новия завет, се приемат за три различни лица, а именно: Яков Зеведеев (30 април, 30 юни), Яков Алфеев (9 октомври) и Яков, брат Господен (23 октомври). Това, че споменатият в стих 2 Яков Зеведеев не е идентичен с Яков Алфеев, едва ли е необходимо да се казва, като се има предвид фактът, че самите евангелисти ясно разграничават тези лица и, разбира се, добавят Зеведей и Алфеев именно с цел това разграничение. Що се отнася до връзката на Яков Алфеев с Яков, брат на Господа, преданията и мненията по този въпрос са толкова неясни и объркани, че е невъзможно да се каже или установи нещо определено за тези апостоли. Някои средновековни автори приемат, че този Яков (т.е. Алфей) е бил брат на Господа, а той се споменава и в Посланията (1 Кор. 9:5, 15:7; Гал. 1:18-19, Гал. 2:9, 12), защото Мария ( Марк15 :40), жената на Алфей, е била сестра на Мария, майката на Господа, а евангелист Йоан ( Йоан 19:25) нарича жената на Алфей Мария Клеопова; може би се е наричал както Клеопа (Клофа), така и Алфей. Или пък същата Мария при смъртта на Алфей и след раждането на Яков се омъжва за Клеопа. Но това, че Мария Клеопова е била сестра на Божията майка, не се потвърждава от нищо. Обстоятелството две сестри (Божията майка и Мария Клеопова) да бъдат наречени с едно и също име е малко вероятно. Затова мнението за идентичността на Яков Алфеев и Яков, брат на Господа, засега може да се смята за изоставено. Йоан Златоуст и Теофилакт разграничават двама Яковци – Яков Зеведеев и Яков Алфеев, двама Юди – Тадей и Юда предател, трима Симони – Петър, Кананит и предателят, който също според Теофилакт се е наричал Симон. Но Яков, братът на Господ, не се споменава в тълкуванията на въпросното място в Евангелието на Матей. Този Алфей, бащата на Яков, не е същият Алфей, който е бил баща на Матей (Марк 2:14). На Алфей от Мария са родени Яков и Юда. Яков е наречен “малкия” или “по-малкия” (μικρός – Марк 15:40), т.е. по възраст, както смятат някои, или може би по времето на призоваването си е бил по-млад от Яков големия, брат на Йоан.

Според Цанг за втория Яков съществува голямо разнообразие в текстовата традиция, което изглежда е възникнало от стремежа да се отстранят различията между евангелистите. Наред с твърде пресилените съгласувания и комбинации, които поради своята недостатъчност и неправдоподобност са оставени без внимание, подозрителни са и хармоническите текстове, в които Матей и Марк имат едни и същи имена.

Ако за Яков Алфеев срещаме такова разнообразие от мнения, то още по-объркани са преданията за следващия апостол, споменат от евангелиста – Левий. Йоан Златоуст прави разлика между Юда Искариотски и Юда Левий, наречен Тадей; Лука го нарича Яков, като казва: “Юда Яковлев” (Лука 6:16). Августин смята, че един и същ апостол е бил наричан с три имена, т.е. Тадей, Левий и Юда, “защото кой някога е забранил на някого да се нарича с две или три имена?”. От историческа гледна точка нищо не може да се възрази срещу факта, че един апостол е бил наричан с три имена. През Средновековието е било общоприето, че Тадей е този, когото Лука нарича Юда Яковлев, т.е. брат на Яков – автора на Посланието на Юда. Според Венгел Тадей и Левий (“тад” и “леб”) са синоними, като и двете означават човек със сърце. Изказано е предположение, че Тадей е донякъде съблазнително име за апостола, защото арамейската дума “тад” означава в собствен смисъл женски гърди. Поради това името му е заменено със съответното име Левий, което е подобно на първото, защото означава сърце, но е било, така да се каже, по-подходящо за апостола. Думите на Лука, че освен предателя и друг апостол се е наричал Юда, според Цанг категорично се потвърждават от Йоан 14:22 и с това се обяснява устойчивото назоваване на предателя Искариот.