От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 1

Впрочем, Духът още не беше даруван: „защото още не беше върху тях Дух Свети, понеже Иисус още не беше прославен“ (Йоан 7:39). Как тогава те изгонваха духовете? Чрез повелението и властта на Христос.

Виж и колко своевременно е това изпращане. Той не ги изпрати от самото начало, а едва когато те вече достатъчно време бяха с Него и бяха видели как възкреси мъртвец, укроти морето, изгонваше демони, изцели разслабения, прощаваше грехове и очисти прокажения.

Когато получиха достатъчно доказателства – и чрез дела, и чрез слово – за Неговото могъщество, тогава вече ги изпраща, и то не на опасни дела, защото в Палестина тогава още нямаше особена опасност, а трябваше да понасят само злословия.

И все пак Той им предсказва и за опасностите, за да ги подготви предварително и чрез честото напомняне да ги закали.

Благ и кротък е Господ и Учителят, Който не лишава от завист Своите раби и ученици от сили, но както Сам изцеляваше всяка болест и всяка немощ, така и на Своите апостоли дарува власт да изцеляват всяка болест и всяка немощ.

Но има голяма разлика между „да имаш“ и „да раздаваш“, между „да даряваш“ и „да получаваш“. Всичко, което Той върши, върши с Господня власт; а те, ако извършват нещо, изповядват своята немощ и [заедно с това] силата на Господа, като казват: „В името на Иисуса Христа стани и ходи“ (Деян. 3:6).

Необходимо е също да се отбележи, че даруването на апостолите на властта да вършат чудеса стои на дванадесето място [сред чудесата на Христос].

В разглеждания стих не се говори за призоваването или избирането на апостолите, а само за изпращането им да проповядват. Матей съобщава по-рано за призоваването на няколко ученици (Мат. 4:18 и сл.) и на един Матей (Мат. 9:9); общо според неговото известие само петима ученици са били призовани по-рано: Петър и Андрей, Яков и Йоан Заведеев и Матей. Матей никъде не говори за призоваването на останалите ученици, а “дванадесетте ученици” се появяват тук за първи път, макар че е възможно да се предположи, че те вече са били със Спасителя (μαθηταὶ αὐτοῦ – Мат. 5:1, 8:21, 23, Мат. 9:10-11, 14, 37 и др.)

Евангелистът е можел да не е изброи имената на апостолите в Матей 10:2 и изглежда, че това е било намерението му в този стих. Но, след като е написал този стих, той, може би, едва тогава си е спомнил, че е неудобно тези хора да се обозначават с един числител, и затова е сметнал за необходимо да ги назове с имената им, което при всички случаи е било по-ясно за читателите, за които е писал. Сега най-важното е, че Спасителят е дал на тези ученици власт над нечистите духове и изцеление. Речта на всички синоптици за изпращането на апостолите не се отличава със сходство на израза. Думите на Матей са по-близки до тези на Лука. От свидетелството на Лука (Лука 6:13) става ясно, че дванадесетте апостоли са били призовани или избрани преди произнасянето на Проповедта на планината.

Тук трябва да се отбележи постепенното разширяване на Христовата дейност, както е представена от Матей. Първо в Мат. 4:23 той говори само за пътуването на Самия Христос през Галилея. След това в Мат. 9:35 говори с почти същите думи за същата галилейска дейност, само че с добавяне на израза “градове и села”. И накрая, в Матей 10:1-2, се добавя изпращането на апостолите да проповядват. Затова се смята, че този стих съдържа заключението на речта, започната в Матей 4:13.

Йероним правилно отбелязва, че Спасителят не завижда, че Неговите ученици и роби ще притежават силите, които принадлежали на Него. И както Сам Той лекувал всяка болест и недъг, така дал тази сила и на Своите ученици. Но между думите “имам” и “давам”, “дарявам” и “получавам” и действията, които те обозначават, има голяма разлика.