От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 29

Истинското смирение не е, както мислят някои, просто да грешим и да смятаме себе си за грешници, достойни за ада. Защото тази представа има всеки грешен човек, а може би дори и демоните, затова и казаха на Христос: „Нима си дошъл тук, за да ни мъчиш преждевременно?“ (Мат. 8:29). А като казаха „преждевременно“, показаха, че знаят и очакват, че ще бъдат осъдени в огнената геена.

Затова, както казва Писанието: „Ти вярваш, че Бог е един; добре правиш, но и демоните вярват и треперят“ (Яков 2:19).

Следователно истинското смирение е да вършим добри дела, но да мислим, че самите ние сме нечисти и недостойни пред Бога, и да вярваме, че само поради Божията милост ще се спасим.

Въпрос и отговор 135

Буквално: „какво за нас и за Тебе“ (τί ἡμῖν καὶ σοί), (вж. Съд. 11:12; 3 Цар. 17:18; 4 Цар. 3:13). В руския текст значението на думите е добре предадено: „Какво имаш с нас?“ – т. е. с въпроса си бесовете просто молили Христос да не ги закача. Според блаж. Августин бесовете нарекли Христос Син Божий по-скоро от подозрение.

Думите „преди време“ могат да бъдат свързани или с думата „дошъл“, или с думата „мъчиш“. И в двата случая обладаните искали да кажат, че Иисус Христос е дошъл преди месианското Си прославяне, преди окончателната Си победа над ада и смъртта, за да ги измъчва.

Думата „Иисус“ не присъства в много от най-добрите кодекси и се смята, че е вмъкната тук от полето на ръкопис, следвайки образеца на изразите на Марк и Лука. Думите на обладаните към Иисус Христос показват, че те са били евреи, а не езичници.