за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: “Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите”.
за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: “Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите”.
Мястото е заимствано от Девтеро-Исайя 53:4, когото евангелистът нарича Исайя, изразявайки се на езика на своето време. Обстоятелството, че това място при евангелиста е заимствано от Девтеро-Исайя 53:4, трябва да има значение за научната екзегеза, а не да е „без значение“. Всички екзегети са съгласни, че мястото от Исайя е предадено тук не по превода на Седемдесетте, но по еврейския текст, при това „независимо“ от други преводи и тълкувания. При Исайя това място се чете така: „наистина Той вдигна нашите болести и нашите страдания (мъчения) ги понесе“. Превеждайки това място, Седемдесетте заменили еврейския израз „нашите болести“ (халайну) с думата „грехове“ (ἁμαρτίας). Състои ли се причината за това в неразбирането на преводачите на еврейския текст или се обяснява с трудността да се преведат еврейските думи („халайну“ и „маковну“), имащи почти еднакво значение, днес е невъзможно да се каже с увереност. Но евангелистът в своя превод не споменава за „грехове“, но е превел думата „халайну“ с „немощи“, а еврейската дума „наша́“, която означава вдига върху себе си, превежда с ἔλαβεν – взе, за разлика от „наша“, имаща еднакво значение еврейска дума „сабал“, която той превежда с „понесе“ (ἐβάστασεν).
Но без значение как превеждаме този пасаж, трудността не е в превода, а в приложението на този пасаж към обстоятелствата, току-що описани от евангелиста. Той току-що е разказал за извършените от Христос изцеления на бесновати и болни и това му основание да цитира споменатото пророчество на Исайя. В какъв смисъл можем да разберем, че като изцелява болните, Христос поема върху Себе Си нашите немощи и болести? Самият Той страдал ли е и разболявал ли се е или само гледката на човешкото страдание е причинявала у Него страдание? Или пророчеството се привежда от евангелиста в смисъл, че Неговата собствена сила се губела за изцеленията и Той страдал от умора и изтощение? Всички тези въпроси се повдигани от екзегетите в различно време и са решавани различно. Един тълкувател решава затруднението така: Иисус Христос изцелявал болните, както показват разказите за тези изцеления. Правейки това, Той „взимал и понасял“ болестите във всеки смисъл, в който това е възможно да се каже за един лекар. Преводачът избира две безцветни думи – λαμβάνειν и βαστάζειν – за изразяване на еврейския текст.
За да изясним донякъде този въпрос, ще кажем, че думите на евангелиста са извод и обобщение на казаното от него по-рано. Ако тогава е излагал детайлите, сега той изразява общ възглед, привеждайки частите до единство. Тази вечер е напомнила на евангелиста, който вероятно е бил очевидец на делата на Христос, думите на пророк Исайя предвид последващите дела и страдания на Спасителя. Евангелистът не разбирал думите на пророка научно, както съвременните критици, които виждат в „мъжа на скърбите“ на пророк Исайя лице, отговарящо за народа пред отмъстителите, изискващи за обидата да им бъде даден някой в качеството на отговорен за общата вина, със заплахата, че в случай на неизпълнение на това искане ще изтребят всички, както изисквали древните понятия за мъст. Евангелистът, цитирайки пророчеството от Девтеро-Исайя, посочва идеалния страдалец – Раба на Яхве, предсказан от пророка. Но тази Личност за евангелиста не е нещо абстрактно-идеално, тя е изцяло въплътена в Раба на Яхве, когото евангелистът виждал пред себе си, тоест в Иисус Христос. Идеалният Раб на Яхве е Спасител на Своя народ в буквалния смисъл. Със Своите страдания Той спасява, избавя от мъченията и страданията Своето племе, Своя народ, който е трябвало да загине без подобна замяна. Въплъщението на идеалния Страдалец, предсказан от пророка, има в личността на Христос не една или две, но множество страни и евангелистът иска да представи тези страни пред своите читатели.
Както видяхме, преди Спасителят да пристъпи към делото на общественото служение, пред Него се явява пратеник, „гласът на викащия в пустинята“, точно съответстващ на φωνὴ βοῶντος ἐν τῇ ἐρήμῳ (Ис.40:3, вж. коментарите към Мат.3:3). Близостта на Христос с изобразения от пророк Исайя Раб на Яхве е възможно да се наблюдава и по-нататък, при кръщението и изкушението в пустинята. Сега пред нас се изправя същият Раб на Яхве, но със съвършено нови страни – докосващ се до човешките немощи, болести и страдания, от които Той освобождава хората.
Тъй като при пророк Исайя Рабът на Яхве несъмнено е изобразен като Личност, Която взима нашите немощи и понася нашите болести, то това дава повод на евангелиста при новото сближаване на предсказания Раб на Яхве с действителния Христос да припише на Христос същите черти, каквито са били присъщи и на Раба на Яхве. Смисълът на това е, че ако Христос е изцелявал болести, то това означавало, че Той вземал върху Себе Си отговорността за тях пред Бога, правел хората невиновни и, следователно, неподлежащи на болести и немощи, пренасяйки вината на народа върху Себе Си и по такъв начин подлагайки Себе Си на нейните последствия.
От разглеждания пасаж на Матей това все още не се вижда ясно. Тук се изобразява, може да се каже, само началото на болката на Месията, което трябва да завърши с буквалното изпълнение на пророчеството – с Неговите страдания и Кръстна смърт. По такъв начин в 3, 4 и 8 глави на Матей ние можем да наблюдаваме една много фино, но ясно прокарвана основна идея – за страдащия за човечеството Раб на Яхве. Тази идея също така се привежда, но не така ясно и в 1 и 2 глави на Матей, където се изобразява излизането и пребиваването в Египет на същия Раб на Яхве; и, може би, дори в Проповедта на планината, където се изобразява присъщата Му „сила на духа“.
За Раба на Яхве говори и цялата по-нататъшна евангелска история, изложена при Матей. Близостта на Раба на Яхве с Христос в разглеждания стих не е механическа, но има дълбок вътрешен и съкровен смисъл, съответстващ на идеята на Евангелието. Евангелистът сега вижда в делото на Христос участие в нашите болести и немощи и в този смисъл прилага към Него пророчеството на Исайя, взимайки предвид голямото сходство на идеалния страдалец с Христос. При такова тълкувание става по-ясно защо Седемдесетте са заменили при превода „болките“ при пророк Исайя с „греховете“.
Книга на пророк Исаия – глава 53 – стих 4
Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 24
Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
За да не се усъмниш как е могъл за кратко време да изцели толкова болести, евангелистът привежда като свидетел пророк Исаия. Макар че пророкът казва това за греховете, Матей прилага думите му към болестите, защото по-голямата част от тях произхождат от греховете.