и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
Той отклонява от порока не само чрез страха от бъдещите последици, като говори за дървото, което трябва да бъде отсечено, за неугасимия огън, за затворения вход в Небесното Царство, а също и с думите: „не съм ви познавал“, но и чрез сегашни бедствия, представени под образа на срутването на къща. Заради това Той употребил по-изразителна реч, като я облякъл във форма на притча. Ако Спасителят би казал просто, че добродетелният е непобедим, а порочният скоро изнемогва, Неговата реч нямаше да има такава сила, каквато тя сега има, когато за изразяване на Своята мисъл Той употребил камък, къща, реки, дъжд, ветрове и друго подобно.
Макар словото за бъдещето да е по-важно, но изображението на сегашното може по-силно да обуздае и да отклони от порока хора със закоравяло сърце. Затова и Спасителят завършил Своята проповед с такова изображение.
Беседи върху Евангелието от Матей, 24
Отново и строежът, и смисълът на този стих са същите като в стих 25. С този стих завършва Проповедта на планината.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Иначе дъждът, когато се използва за обозначаване на някакво зло, се разбира като тъмнината на суеверието; слуховете на хората се сравняват с ветрове; потопът означава похотта на плътта, която като че ли залива земята, и защото това, което благополучието донася, бива прекъснато от нещастието.
Нищо от тези неща не плаши този, чийто дом е основан върху скала, тоест този, който не само чува заповедта на Господа, но и я изпълнява. А за всички тези неща се излага на опасност онзи, който чува, но не изпълнява.
За проповедта на Планината