От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 27

Иначе дъждът, когато се използва за обозначаване на някакво зло, се разбира като тъмнината на суеверието; слуховете на хората се сравняват с ветрове; потопът означава похотта на плътта, която като че ли залива земята, и защото това, което благополучието донася, бива прекъснато от нещастието.

Нищо от тези неща не плаши този, чийто дом е основан върху скала, тоест този, който не само чува заповедта на Господа, но и я изпълнява. А за всички тези неща се излага на опасност онзи, който чува, но не изпълнява.

За проповедта на Планината

Той отклонява от порока не само чрез страха от бъдещите последици, като говори за дървото, което трябва да бъде отсечено, за неугасимия огън, за затворения вход в Небесното Царство, а също и с думите: „не съм ви познавал“, но и чрез сегашни бедствия, представени под образа на срутването на къща. Заради това Той употребил по-изразителна реч, като я облякъл във форма на притча. Ако Спасителят би казал просто, че добродетелният е непобедим, а порочният скоро изнемогва, Неговата реч нямаше да има такава сила, каквато тя сега има, когато за изразяване на Своята мисъл Той употребил камък, къща, реки, дъжд, ветрове и друго подобно.

Макар словото за бъдещето да е по-важно, но изображението на сегашното може по-силно да обуздае и да отклони от порока хора със закоравяло сърце. Затова и Спасителят завършил Своята проповед с такова изображение.

Беседи върху Евангелието от Матей, 24