(срв. Лука 6:42). Мисълта на този стих изглежда противоречи на горното тълкуване. Ако Спасителят говори само за отразени или отразяващи се предмети, не е ясно как е възможно да каже на брата: “Дай, ще извадя”, а след това (ст. 5) “извади гредата” и т.н. Обясненията на екзегетите и тук са съвсем задоволителни. Така например един от тях смята, че тук става дума за „очна операция“ и че Спасителят сякаш казва: mit dem Balken im Auge bist du ein schlechter Augenoperateur...
Мисълта на този стих изглежда противоречи на горното тълкуване. Ако Спасителят говори само за отразени или отразяващи се предмети, не е ясно как е възможно да каже на брата: “Дай, ще извадя”, а след това (ст. 5) “извади гредата” и т.н. Обясненията на екзегетите и тук са съвсем задоволителни. Така например един от тях смята, че тук става дума за „очна операция“ и че Спасителят сякаш казва: mit dem Balken im Auge bist du ein schlechter Augenoperateur (с греда в окото си ти си лош очен хирург). Но тук няма никакво съмнение, че Спасителят не говори за операции на очите. Речта е образна, но в стих 3 тя има буквален смисъл ,а в 4 – преносен. Естествената и разбираема образност на стих 3 дава повод да се говори образно за изваждане на гредите или дънерите от очите. Предишните образи не са изоставени, но използването им става различно. Това често се случва в обикновената реч и нещо подобно се среща и в Евангелията.
Първоначалната мисъл, така да се каже, коренът на образа, се концентрира изключително върху цветето, върху лилията, върху начина, по който расте; а след това с помощта на опосредстващи мисли (не се трудят, не предат – всичко това отговаря на действителността) се преминава към мисълта за това как се „обличат“ лилиите. Съвсем ясно е, че за „облеклото“ на лилиите може да се говори само в неспецифичен, преносен смисъл, защото в действителност лилиите нямат никакви дрехи. Така и в словото на Спасителя самото споменаване на гредата и сламката, отразени в очите, поражда нови образи, които все още съответстват на действителността и нямат образно-духовно значение, но изясняват истината вече от други страни. Всички слушатели на Христос са знаели как хората се оправят със съчките и дървените греди: вземали са ги, носели са ги, изхвърляли са ги, рязали са ги, пилели са ги, строили са къщи от тях, изгаряли са ги. Всички тези сказуеми могат да се приложат към отразените в окото дървени греди. Но за целта, която Господ си бил поставил, била удобна само една дума: ἔκβαλε (буквално, изхвърли го, ст. 5). Спасителят можел да го каже по друг начин, например: престани да гледаш гредата, отвърни се от нея, за да не се отразява в очите ти. Но такава реч нямало да има нужната сила, нито подходяща за целта на Спасителя.
Някои превеждат „как ще кажеш на брата си“ с „как можеш да кажеш“, което е напълно излишно.
„Дай, аз ще извадя“ – на гръцки и руски би било по-правилно: „дай ми да извадя“ (неопределено наклонение). Но съчетаването на два глагола в повелително и изявително наклонение (вместо в неопределително) не е необичайно и на други места в Новия Завет. Спасителят изобличава тук злото, когато хората, и при това по-голямата част сред тях, никога не слушат нищо друго и никога не говорят за нищо друго с такава готовност, както за грешките на другите. Цицерон има една поговорка: “За глупаците е характерно да виждат грешките на другите и да забравят своите”.
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Лука 6:42).
Мисълта на този стих изглежда противоречи на горното тълкуване. Ако Спасителят говори само за отразени или отразяващи се предмети, не е ясно как е възможно да каже на брата: “Дай, ще извадя”, а след това (ст. 5) “извади гредата” и т.н. Обясненията на екзегетите и тук са съвсем задоволителни. Така например един от тях смята, че тук става дума за „очна операция“ и че Спасителят сякаш казва: mit dem Balken im Auge bist du ein schlechter Augenoperateur (с греда в окото си ти си лош очен хирург). Но тук няма никакво съмнение, че Спасителят не говори за операции на очите. Речта е образна, но в стих 3 тя има буквален смисъл ,а в 4 – преносен. Естествената и разбираема образност на стих 3 дава повод да се говори образно за изваждане на гредите или дънерите от очите. Предишните образи не са изоставени, но използването им става различно. Това често се случва в обикновената реч и нещо подобно се среща и в Евангелията.
Първоначалната мисъл, така да се каже, коренът на образа, се концентрира изключително върху цветето, върху лилията, върху начина, по който расте; а след това с помощта на опосредстващи мисли (не се трудят, не предат – всичко това отговаря на действителността) се преминава към мисълта за това как се „обличат“ лилиите. Съвсем ясно е, че за „облеклото“ на лилиите може да се говори само в неспецифичен, преносен смисъл, защото в действителност лилиите нямат никакви дрехи. Така и в словото на Спасителя самото споменаване на гредата и сламката, отразени в очите, поражда нови образи, които все още съответстват на действителността и нямат образно-духовно значение, но изясняват истината вече от други страни. Всички слушатели на Христос са знаели как хората се оправят със съчките и дървените греди: вземали са ги, носели са ги, изхвърляли са ги, рязали са ги, пилели са ги, строили са къщи от тях, изгаряли са ги. Всички тези сказуеми могат да се приложат към отразените в окото дървени греди. Но за целта, която Господ си бил поставил, била удобна само една дума: ἔκβαλε (буквално, изхвърли го, ст. 5). Спасителят можел да го каже по друг начин, например: престани да гледаш гредата, отвърни се от нея, за да не се отразява в очите ти. Но такава реч нямало да има нужната сила, нито подходяща за целта на Спасителя.
Някои превеждат „как ще кажеш на брата си“ с „как можеш да кажеш“, което е напълно излишно.
„Дай, аз ще извадя“ – на гръцки и руски би било по-правилно: „дай ми да извадя“ (неопределено наклонение). Но съчетаването на два глагола в повелително и изявително наклонение (вместо в неопределително) не е необичайно и на други места в Новия Завет. Спасителят изобличава тук злото, когато хората, и при това по-голямата част сред тях, никога не слушат нищо друго и никога не говорят за нищо друго с такава готовност, както за грешките на другите. Цицерон има една поговорка: “За глупаците е характерно да виждат грешките на другите и да забравят своите”.