Той не казал: знае Бог, но – знае Отец, за да събуди по-такъв начин у тях по-голяма надежда. Действително, ако Бог е Отец, и при това Отец всеведущ и грижлив, не може тогава да презре синовете, намиращи се в беди, когато даже и човеците, които са бащи, не вършат това.
Споменаването тук на езичниците (τὰ ἔθνη) изглежда малко странно на пръв поглед. Йоан Златоуст обяснява това доста добре, като казва, че Спасителят споменава тук езичниците, защото те се трудят единствено за настоящия живот, без да мислят за бъдещето и небесните неща. Йоан Златоуст придава значение и на обстоятелството, че Спасителят не казва тук Бог, а Го нарича Отец. Езичниците все още не са станали синове на Бога, но слушателите на Христос, с приближаването на Небесното Царство, вече са станали синове....
Споменаването тук на езичниците (τὰ ἔθνη) изглежда малко странно на пръв поглед. Йоан Златоуст обяснява това доста добре, като казва, че Спасителят споменава тук езичниците, защото те се трудят единствено за настоящия живот, без да мислят за бъдещето и небесните неща. Йоан Златоуст придава значение и на обстоятелството, че Спасителят не казва тук Бог, а Го нарича Отец. Езичниците все още не са станали синове на Бога, но слушателите на Христос, с приближаването на Небесното Царство, вече са станали синове. Затова Спасителят им вдъхва най-висша надежда – в Небесния Отец, Който не може да не вижда Своите деца, дори и да се намират в трудни и екстремни обстоятелства.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Той не казал: знае Бог, но – знае Отец, за да събуди по-такъв начин у тях по-голяма надежда. Действително, ако Бог е Отец, и при това Отец всеведущ и грижлив, не може тогава да презре синовете, намиращи се в беди, когато даже и човеците, които са бащи, не вършат това.