А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Както в учението за милостинята, така и тук не се посочват начините на молитвата, а нейният дух. За да разберем това, трябва да си представим човек, който се е затворил в стаята си и се моли на своя небесен Отец. Никой не го принуждава към тази молитва, никой не го вижда да се моли. Той може да се моли, като произнася думите и като не ги произнася. Никой от хората не чува тези думи. Молитвата е акт на свободно, безпрепятствено и тайно общуване между човека и Бога. Тя идва от сърцето на човека.
Още в древността е бил повдигнат въпросът: ако Христос е заповядал да се молим тайно, не е ли забранил по този начин публичната и църковната молитва? На този въпрос почти винаги се е отговаряло отрицателно. Йоан Златоуст пита: “И какво? Нима казва Спасителят, че в църква не бива да се молим?” И отговаря: „Трябва, и даже много трябва, но само според това с какво намерение го правим. Бог гледа винаги целта на делата. Ако влезеш в горната стая и затвориш вратите зад себе си, а направиш това за показ, то и затворените врати няма да ти принесат никаква полза… И така, макар да си затворил вратите, Той желае преди да ги затворите, да изгоните суетата и да затворите вратите на сърцето си. Да бъдеш свободен от тщеславието е винаги добро, а особено по време на молитва“. Това тълкуване е правилно, макар на пръв поглед да изглежда, че противоречи на прекия смисъл на думите на Спасителя.
Най-новите екзегети дават малко по-различно и доста остроумно обяснение. “Докато – казва Цан – милостинята по своята природа е дейност, открита и свързана с ближните, и следователно не може да бъде напълно тайна, молитвата по своята същност е речта на човешкото сърце към Бога. Следователно за нея всеки отказ от публичност не само не й вреди, но и я предпазва от всеки примес на чужди влияния и отношения. Спасителят не счел за нужно да отслабва енергията на Своята реч с дребни предупреждения срещу неразумни обобщения, като например, забраната за всяка публична молитва (срв. Мат. 6:9 и сл.; Мат. 18:19 и сл.) или на всяка молитва, чута от други хора (срв. Мат. 11:25, Мат. 14:19, Мат. 26:39 и сл.)“. С други думи, тайната молитва не се нуждае от никакви ограничения. Духът на тайната молитва може да присъства в явната молитва. Последната няма никаква стойност без тайната молитва. Ако човек се моли в църквата със същата нагласа, с която го прави и у дома, неговата публична молитва също ще му донесе полза. Тук не е мястото да обсъждаме стойността на публичната молитва сама по себе си. Важно е само, че нито Христос, нито Неговите апостоли я отричат, както е видно от горните цитати.
Преминаването от “вие” в стих 5 към “ти” може да се обясни отново с желанието да се засили противопоставянето на истинската молитва на молитвата на лицемерите.
„стая“ – ταμεῖον. Тук се разбира всяка затворена или заключена стая. Първоначалното значение на думата (по-правилно ταμιεῖον) е – склад за провизии, хранилище (вж. Лука 12:24), впоследствие спалня (4 Цар. 6:12; Екл. 10:20).
Тук трябва да се обърне внимание на общия извод, който свети Йоан Златоуст прави при разглеждането на този стих. „Да извършваме молитви не с телесни движения, не с крещящ глас, а с добро душевно разположение; не с шум и глъчка, не за показност, сякаш за да отблъснем ближния, а с всякакво благоприличие, сърдечно съкрушение и неподправени сълзи“.
И какво? Нима няма да се моля в църква? Категорично не. Ще се моля, но с чисто намерение, а не така, че да се показвам: защото не мястото вреди, а вътрешното разположение и цел. Мнозина, когато се молят тайно, го правят с цел да се харесат на хората.
Тълкувание на Евангелието от Матей
Христос заповядва да се молим в стая при затворени врати. Но
Той също така ни учи да се молим на всяко място, защото молитвата на светиите се е извършвала и в затвори, и в огън, издигала се от морските дълбини и от корема на чудовища. Затова [Господ] ни призовава да влезем не в скривалището на дома си, а в горницата на сърцето си, и да се молим в тайното усамотение на нашия ум: не многословно, но по съвест, защото всяко дело превъзхожда думите на говорещите.
Коментари върху Евангелието от Матей
Говорим за такава молитва, която само душата възнася към Бога от сърцето си, като духовен талант. Защото всяка правда, която човек извършва, той я извършва според възможностите си и според възможностите си я принася. И само молитвата той извършва според вярата си и според вярата си я произнася. Искате ли да знаете колко голяма е цената на молитвата? Нито едно праведно дело, освен молитвата, не се оприличава на тамян, както се вижда от Откровението на Йоан, когато великият ангел стои пред олтара, държи в ръката си кадилница, пълна с тамян, и му се казва: “Това са молитвите на светиите”. Защото точно както добре приготвеното благовоние подслажда човека с аромата си, така и молитвата на праведния човек е угодна на Бога.
Искате ли да узнаете нейното достойнство? Веднага щом слезе от устните, тя се поема от ръцете на ангелите и се принася на Бога, както казва архангелът на Товия: “Аз издигнах твоята молитва пред Бога” (Тов. 12:12).
PG 56:708-9
Така и ти, сякаш влизайки в царски дворец, не земен, а по-страшен – небесен, покажи голям благоприличие. Ти се намираш в сонма на ангели, в общество на архангели, пееш със серафимите. И всички тези небесни ликове с голямо благочиние, с велик трепет пеят онази тайнствена песен и свещени химни на Царя на всичко, на Бога.
Затова се съедини с тях в молитва и се възхити на тяхната тайнствена красота. Защото не се молиш на хора, а на вездесъщия Бог, Който те чува преди гласа ти и знае тайните ти помисли. Ако се молиш по този начин, ще получиш голяма награда. Твоят Отец, каза [Господ], Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не казва: „ще ти дари“, а „ще ти въздаде“. Защото Бог е направил Себе Си твой длъжник и по този начин те е удостоил и тук с голяма чест. Тъй като Той е невидим, Той желае и молитвата ти да бъде такава.
Беседи върху Евангелието от Матей
Виж, че Той говори за тайната на сърцето, а не за място. Защото Бог обитава в тайната на сърцето, а не на тайно място. Помисли, че Бог иска от нас да вършим [нещата] в тайна, не за да може делото ни да остане в неизвестност. Защо иначе Той казва: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16)? За да може Той Сам да я открие. Защото всяко добро дело е по-благодатно, когато е скрито от нас, а от Бога се разкрива. Така, ако сам показваш себе си, то малцина ще те похвалят, тоест тези, които не разбират, че си могъл да го направиш тайно. А тези, които разбират, по-скоро ще те осъдят, отколкото похвалят. Но ако Бог те открие, никой няма те порицае, освен, може би някой лош човек, комуто е неприятен добрият човек. Защото е невъзможно, добро дело, извършено от човека тайно, да бъде изоставено от Бога, но и в този век Той го прави явно, и в бъдещия ще го прослави, защото славата е у Бога.
PG 56:708
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Какво пък, ще запиташ ти, нима не трябва да се молим в църква? И много даже, но само според това, с какво намерение. Бог навсякъде гледа на целта на делата. Ако и в скришната си стая влезеш и затвориш след себе си вратата, а направиш това на показ, тогава и затворените врата няма да ти принесат никаква полза. Виж, какво точно определение употребил и тук Спасителят, когато казал: „за да се покажат пред човеците“! И тъй, макар ти и да затвориш вратата, Той желае преди да я затвориш, да изгониш от себе си пустославието и да заключиш вратата на сърцето си.
Беседи върху Евангелието от Матей