От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 5

„И кога се молиш“ – според най-добрите четения тук е използвано мн. число: „когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят стоейки (ἑστῶτες) в синагогите и по ъглите на улиците“ и т.н. Във Вулгата множественото число („молят се“) е според Ватиканския кодекс, Ориген, Йоан Златоуст, Йероним и др. В стих 2 е използвано ед. число: „когато правиш милостиня“, а в 6 – „а ти“ и т.н. Това се е сторило странно на преписвачите и те са заменили мн. число с единствено в много ръкописи. Но ако „молите“ и останалото е вярно, то става изключително трудно, ако не и невъзможно, да отговорим на въпроса защо Спасителят тук е променил предишното и следващото единствено число в множествено. Разночетенията „когато се молиш, не бъди“ показва, че тази трудност е била усетена още в най-дълбока древност. Може само да се каже, че речта е еднакво естествена и в двата случая. Възможно е също така множественото число да е използвано, за да контрастира по-силно с по-нататъшния стих. Вие, слушателите, понякога се молите като лицемери; но ти, който си истинен молитвеник, и пр.

Разглеждайки характеристиката на „лицемерите“ може да се забележи, че речта е почти идентична в стихове 2 и 5. Но μή (в израза „не тръби“ в стих 2) се отнася по принцип за бъдещото и предполагаемото и в стих 5 е заменено с οὐκ (не бъдете).

И в първия, и във втория случай се казва „в синагогите“, но изразът от стих 2 „по улиците“ (ἐν ταῖς ῥύμαις) е заменен в стих 5 с „по ъглите на улиците“ (ἐν ταῖς γωνίαις τῶν πλατειῶν). Разликата е, че ῥύμη означава тясна улица, а πλατεῖα – широка улица.

Думата „прославени“ (δοξασθῶσιν – бяха прославени) е заменена с думата „покажат се“ (φανῶσιν). Останалата част от стих 5 е буквално повторение на края на стих 2. Ако за стих 2 може да се твърди само, че в него няма нищо, което да съответства на тогавашната еврейска действителност, а се състои само от метафорични изрази, то за стих 5 може да се каже, че съдържа реална (без метафори) характеристика на “лицемерите”, която е известна от други източници. Тук преди всичко трябва да се знае, че както евреите, така и след това мохамеданите са имали определени часове за молитва – 3-ти, 6-ти и 9-ти от деня, според нашето пресмятане те съответстват на 9-ти, 12-ти и 3-тия час от деня. “И сега мохамеданинът и съвестният евреин, щом удари определен час, изпълняват молитвата си, където и да се намират” (Толук). Талмудическият трактат Беракхот съдържа много предписания, от които е видно, че молитвите са се изпълнявали по време на път и дори въпреки опасностите от разбойници. Срещат се например такива описания. „Един ден равин Исмаил и равин Елазар, синът на Азария, се спрели на едно място, а р. Исмаил беше легнал, а р. Елазар стоеше. Когато дойде време за вечерната шема (молитва), р. Исмаил се надигна, а р. Елазар легна.“ (Талмуд, превод на Переферкович, том I, стр. 3). „Работниците (градинари, дърводелци) четат „шема“, като се подпират на дърво или на стена“ (ibid., p. 8). Предвид подобни обичаи спирането на лицемерите „по ъглите на улиците“ става напълно разбираемо.

“Не бъдете” на гръцки език би било изявително (ἔσεσθε), а не повелително наклонение. С тази употреба вече сме се срещали (ἔστε в Новия Завет нито веднъж; вж. Blass, Gram. S. 204). Думата „обичам“ (φιλοῦσιν) понякога се превежда като „имам обичай, навик“. Но в Библията думата никога не се е използвала с такова значение.

„Спират“ – стоенето (ἑστῶτες) е обичайното положение при молитва. Не е необходимо да се предполага, че лицемерите са се молили изправени именно вследствие на своето лицемерие и любов към показност и че точно заради това Христос ги осъжда. Тук става дума за обикновена характеристика, върху която не се поставя никакъв логически акцент. Целта на молитвата по ъглите на улиците е била да се „покажат“ (φανῶσιν), че се молят. Порок, характерен за всевъзможни лицемери и суетни хора, които често се преструват, че се молят на Бога, а всъщност се молят на хората и особено на силните на този свят.

Смисълът на последните две фрази „Истина ви казвам“ и „своята награда“ е същият като във втори стих: те получават напълно, – такова е значението на думата ἀπέχουσιν. Трябва да се отбележи, че след думите “истина ви казвам” (както в стих 2) някои кодекси поставят “че” (ὅτι): “че те получават” и т.н. Добавянето на “че”, макар и правилно, може да се смята за излишно и не е оправдано от най-добрите ръкописи.