За да се обяснят тези стихове, трябва да се помни, че Спасителят не дава никакви предписания или напътствия относно самите начини на благотворене. Без съмнение то може да се прояви по хиляди различни начини, в зависимост от нуждите и обстоятелствата. Някой беше казал, че едно дело, извършено в полза на ближните, или слово, утеха и други е също такова благодеяние за тях, както и материалната милостиня под формата на пари и продоволствия. Спасителят изтъква не начините на благотворителност, а онова,...
За да се обяснят тези стихове, трябва да се помни, че Спасителят не дава никакви предписания или напътствия относно самите начини на благотворене. Без съмнение то може да се прояви по хиляди различни начини, в зависимост от нуждите и обстоятелствата. Някой беше казал, че едно дело, извършено в полза на ближните, или слово, утеха и други е също такова благодеяние за тях, както и материалната милостиня под формата на пари и продоволствия. Спасителят изтъква не начините на благотворителност, а онова, което я прави истинска и богоугодна. Благотворителността трябва да бъде тайна, и то дълбока тайна.
„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“. Но дори и най-откритата, мащабна благотворителност не противоречи на Христовото учение, ако е пропита от духа на тайната благотворителност, ако явният и видим благодетел е научил или се опитва да научи способите, условията, мотивите и дори навиците на тайния благотворител. С други думи, подбудата за благотворителност трябва да бъде вътрешна, понякога малко забележима дори за самия благотворител, любов към хората, като към свои събратя в Христа и Божии чеда. За благодетеля не е нужно делото му да стане публично. Но ако той полага грижи за това, то делото му губи всяка стойност. Откритата благотворителност няма цена без намерението да се запази тайна. Това ще стане по-ясно за разбиране от по-нататъшното тълкувание за молитвата. Сега ще кажем само, че нито Самият Христос, нито Неговите апостоли някога са възпрепятствали явната благотворителност. В живота на Христос не са известни случаи, в които Той Самият да е давал парична помощ на бедните, въпреки че учениците, които са следвали Спасителя, са имали кутия за дарения (Иоан 12:6, Иоан 3:29). В един от случаите, когато Мария помазала Христос със скъпоценно миро и учениците започнали да казват: „защо да не продадем това миро за триста динария и да го раздадем на бедните“, Спасителят даже възразил срещу тази обичайна благотворителност, одобрил постъпката на Мария и казал: „бедните винаги ще имате при себе си“ (Иоан 12:4 – 8; Мат. 26:6 – 11; Марк 14:3 – 7). Никой обаче няма да каже, че Христос бил чужд на всяка благотворителност. Неговото милосърдие се характеризира със същите думи, които апостол Петър казва, когато изцелява един куц от рождение човек: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам“ (Деян. 3:1 – 7). Благотворителността на апостол Павел е добре известна; той сам събира дарения за бедните в Йерусалим и това негово дело е съвсем открито. Ясно е обаче, че тази благотворителност, макар и съвсем явна и открита, рязко се различавала по дух от милостинята на лицемерите и нямала за цел човешка прослава.
Лицемерът е човек, който както в Църквата, така и във всекидневния човешки живот иска да изглежда такъв, какъвто не е. Защото той се преструва, без да проявява праведност, защото вярва, че цялата му печалба е в човешката слава, която дори лицемерите могат да спечелят, като заблуждават онези, пред които изглеждат добри и чрез които се прославят. Но такива нямат награда от виждащото сърце на Бога, освен наказанието за измама. Защото те вече са получили, казва той, от хората своята награда....
Лицемерът е човек, който както в Църквата, така и във всекидневния човешки живот иска да изглежда такъв, какъвто не е. Защото той се преструва, без да проявява праведност, защото вярва, че цялата му печалба е в човешката слава, която дори лицемерите могат да спечелят, като заблуждават онези, пред които изглеждат добри и чрез които се прославят. Но такива нямат награда от виждащото сърце на Бога, освен наказанието за измама. Защото те вече са получили, казва той, от хората своята награда. И за тях най-справедливо ще бъде казано: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Защото произнасяхте Моето име, а делата Ми не вършихте“. Следователно онези, които правят милостиня само за да се прославят пред хората, вече са получили наградата си, а ако не се прославят пред хората, то те го правят, за да се прославят, както бе обсъдено по-горе. Защото онзи, който постъпва правилно, не бива да [търси] похвала от хората, а самата похвала трябва да следва онзи, който постъпва правилно, за да могат онези, които могат да подражават на това, което се хвали, да преуспяват, а не за да може онзи, който е хвален, да смята, че те са му от някаква полза.
Проф. А. П. Лопухин
За да се обяснят тези стихове, трябва да се помни, че Спасителят не дава никакви предписания или напътствия относно самите начини на благотворене. Без съмнение то може да се прояви по хиляди различни начини, в зависимост от нуждите и обстоятелствата. Някой беше казал, че едно дело, извършено в полза на ближните, или слово, утеха и други е също такова благодеяние за тях, както и материалната милостиня под формата на пари и продоволствия. Спасителят изтъква не начините на благотворителност, а онова, което я прави истинска и богоугодна. Благотворителността трябва да бъде тайна, и то дълбока тайна.
„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“. Но дори и най-откритата, мащабна благотворителност не противоречи на Христовото учение, ако е пропита от духа на тайната благотворителност, ако явният и видим благодетел е научил или се опитва да научи способите, условията, мотивите и дори навиците на тайния благотворител. С други думи, подбудата за благотворителност трябва да бъде вътрешна, понякога малко забележима дори за самия благотворител, любов към хората, като към свои събратя в Христа и Божии чеда. За благодетеля не е нужно делото му да стане публично. Но ако той полага грижи за това, то делото му губи всяка стойност. Откритата благотворителност няма цена без намерението да се запази тайна. Това ще стане по-ясно за разбиране от по-нататъшното тълкувание за молитвата. Сега ще кажем само, че нито Самият Христос, нито Неговите апостоли някога са възпрепятствали явната благотворителност. В живота на Христос не са известни случаи, в които Той Самият да е давал парична помощ на бедните, въпреки че учениците, които са следвали Спасителя, са имали кутия за дарения (Иоан 12:6, Иоан 3:29). В един от случаите, когато Мария помазала Христос със скъпоценно миро и учениците започнали да казват: „защо да не продадем това миро за триста динария и да го раздадем на бедните“, Спасителят даже възразил срещу тази обичайна благотворителност, одобрил постъпката на Мария и казал: „бедните винаги ще имате при себе си“ (Иоан 12:4 – 8; Мат. 26:6 – 11; Марк 14:3 – 7). Никой обаче няма да каже, че Христос бил чужд на всяка благотворителност. Неговото милосърдие се характеризира със същите думи, които апостол Петър казва, когато изцелява един куц от рождение човек: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам“ (Деян. 3:1 – 7). Благотворителността на апостол Павел е добре известна; той сам събира дарения за бедните в Йерусалим и това негово дело е съвсем открито. Ясно е обаче, че тази благотворителност, макар и съвсем явна и открита, рязко се различавала по дух от милостинята на лицемерите и нямала за цел човешка прослава.