Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
След като ги е довел до най-голямата от добродетелите, която е любовта, сега Той прогонва тщеславието, което следва след постигането на добродетелите. Вижте какво казва Той: “Пазете се”, сякаш говори за някакъв страшен див звяр.
Внимавайте да не ви разкъса крайник по крайник. Ако даваш милостиня „пред хората“, но мотивът ти не е „да те видят“, не си осъден. Но ако мотивът ти е тщеславие, тогава дори да даваш милостиня във вътрешната си стаичка, ти си осъден. Защото именно намерението е това, което Бог или наказва, или увенчава.
Ако търсим славата на даването, ние правим дори нашите публични дела скрити в очите Му; защото, ако тук търсим своята собствената си слава, тогава те [делата ни] вече са изхвърлени от погледа Му, дори да има много хора, на които все още да не са известни.
Само на напълно съвършените се полага да позволят делата им да бъдат видени и да получат похвала за извършването им по такъв начин, че да не се възгордяват с тайно ликуване; докато слабите, тъй като не могат да достигнат до това съвършено презрение към собствената си слава, трябва да крият добрите дела, които вършат.
Моралия
Като казва: Не правете [това] пред хората, [Христос] добавя: за да ви видят. На пръв поглед последните думи означават същото като първите. Но ако се вгледаме внимателно, може да видим, че [последните думи] означават нещо различно и съдържат в себе си голямо благоразумие, неизречима загриженост и сдържаност. В действителност е възможно да вършиш нещо пред хората, но не за да те видят, както и можеш да не [го] вършиш пред хората така, че да те видят. Ето защо Бог наказва или увенчава не просто деянието, но и намерението.
Беседи върху Евангелието от Матей
Така както водата винаги враждува с огъня, а огънят с водата, тъй че те никога не могат да съществуват заедно, така и суетата и добродетелта са противоположни една на друга и никога не могат да съществуват заедно в една и съща душа. Затова трябва да прогоним суетата от душите си и да пребъдваме в Христовите заповеди.
Фрагменти
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
С думата „гледайте“ е предаден гръцкият глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.
Например, Алфорд, въпреки че сам поставя δέ в скоби, казва, че пропускането на тази частица вероятно е станало поради това, че не е забелязана връзката между първия стих с пета глава и са предположили, че тук започва нова тема. Важността на частицата е очевидна от факта, че значението се променя значително с нейното приемане или изпускане. Преди това (в Матей, 5 глава) Христос говори за това, в какво се състои истинската праведност (Мат. 5:6), която зависи от вярното и правилно тълкуване на духа и смисъла на старозаветния закон, както и за това, че ако „праведността“ на Неговите ученици не надмине тази на книжниците и фарисеите, учениците няма да влязат в Царството Небесно. Сега Спасителят пристъпва към същата тема, но я осветлява от нови и различни страни.
В свободен превод смисълът на Неговите думи би могъл да се предаде така: но ако вие, – казва Той на учениците – постигнете идеала, за който ви говорих преди, ако постигнете истинска „праведност“, то внимавайте обаче тази ваша праведност да не стане обект на голямо внимание от страна на другите хора. В тази перифраза, както ще види читателят, думата „праведност“ е заменена с думата „милостиня“, използвана в руския и славянския превод. Тази замяна има много сериозни основания. На първо място трябва да отбележим, че немският и английският преводи (recepta) съвпадат с руския и славянския (Almosen, милостиня). Но Вулгата използва съвсем различен израз – justitiam vestram, съответстващ на гръцкото διακιοσύνην, което означава „праведност“, „справедливост“.
Въпросът за това коя дума трябва да се употреби тук – „праведност“ или „милостиня“ (διακιοσύνη или ἐλεημοσύνη) – е предмет на щателни изследвания. Авторитетните издатели и тълкуватели на Новия Завет са склонни да предпочетат „праведност“. Този прочит се одобрява почти единодушно от всички изтъкнати издатели и критици. Думата се среща във Ватиканския кодекс, у Беза, в древните латински преводи, както и у Ориген, Хиларий, Августин, Йероним и много други, но у Йоан Златоуст, Теофилакт и много други тя е „милостиня“.
Западните критици и коментатори се опитват да проследят откъде и защо е дошла тази замяна. Като са пропуснали първото „но“ в първия стих, преписвачите, както беше посочено по-горе, не са обърнали внимание на връзката на 6-та глава с предходната и са сметнали, че 6-та глава започва да говори за нов предмет. За какъв? Показал им го стих 2, в който се говори за „милостиня“. Тъй като първият стих (с пропуснато δέ) служи като въведение към втория, те смятали, че първият стих също трябва да говори за милостинята, и заменят с нея думата „праведност“. Тази замяна е можела да се осъществи още по-лесно и удобно, защото са съществували някои обстоятелства, които са я оправдали. Ако читателят си направи труда да прегледа в руската и славянската Библия следните места: Втор. 6:25, 24:13; Пс. 23:5, 32:5, 102:6; Ис. 1:27, 28:17, 59:16; Дан. 4:24, 9:16, той ще открие, че навсякъде в славянския текст се говори за милосърдие, милостиня, милост, помилване, а в руския за праведност, правда, правосъдие, и само на едно място руският текст е почти съгласен със славянския, а именно в Пс. 23:5 (милосърдие – милост). Така едни и същи текстове в славянския и руския превод понякога имат напълно различно значение. Така например в Дан. 4:24 в славянския текст четем: „грехи твои милостынею искупи“, а в руския „изкупи греховете си с правда“. Тази разлика се дължи на факта, че нашият славянски превод е направен от превода на Седемдесетте, където думата ἐλεημοσύνη – милостиня – се употребява в посочените по-горе случаи (които за краткост не споменахме всички), а руският превод е от еврейския, където се среща думата „цедака“ – праведност. Следователно възниква въпросът защо Седемдесетте са намерили за възможно да преведат еврейската „цедака“ с ἐλεημοσύνη – „милостиня“, и наистина ли „цедака“, означавайки собствено праведност, поне в някои случаи не е служила и за изразяване на понятието милостиня. Отговорът трябва да бъде утвърдителен. Праведност е мъдра дума, особено за един прост, неразвит човек е трудно да разбере какво означава тя; много по-лесно е да се разбере тази дума, ако праведността приеме по-конкретна форма – милост, милосърдие, милостиня. Затова много рано, още преди Рождество Христово, думата „цедака“ започва да обозначава милостиня, което, както беше казано, вероятно е улеснило замяната на „праведност“ с милостиня във въпросния стих от Евангелието на Матей.
При все това тази замяна в конкретния стих е неудачна и това се показва въз основа на „вътрешните съображения“ (контекста) в анализа на това място. Смисълът на наставлението в този стих е, че учениците не трябва да вършат своята праведност пред хората, за показ, за да ги прославят хората. От по-нататъшните указания ще видим, че милостинята не трябва да се дава за показ, но не само това – молитвата също не бива да е показна (стих 5 и сл.), както и постът (стих 16 и сл.). Ако в разглеждания стих „праведност“ се замени с „милостиня“, би могло да се помисли, че само тя се извършва за показ и че Христос осъжда само показната милостиня, защото тогава стих 1 ще бъде поставен в тясна връзка само със стихове 2 – 4.
От казаното следва, че приемайки в стих 1 „праведност“, ние трябва да считаме, че това е дума, обозначаваща „родовото“ или общото понятие, което обхваща милостинята, молитвата и поста. С други думи, според Христос милостинята, молитвата и постът служат като израз на човешката праведност. Човек, който се отличава с тези добродетели, може да бъде смятан за праведен, ако тази праведност се основава на любовта към Бога и ближните. Необходимо е всички добродетели, които съставляват праведността, по никакъв начин да не служат за показ, „за да ви видят“.
„за да ви видят“ – Гръцката дума, използвана за последното понятие (θεαθῆναι), означава внимателно, продължително, усилено разглеждане на нещо, както например се прави в театъра; тя показва съзерцание, за разлика от βλέπειν, която означава просто да виждаш, да гледаш, да имаш такава способност. Ето защо напътствието на Спасителя е ясно: Той учи учениците Си, че тяхната “праведност” не трябва да бъде предмет на внимателно наблюдение, на внимателно разглеждане от другите. Вместо „за да ви видят“, на гръцки е „за да бъде видима“ (или „да бъдете видими за тях, αὐτοῖς, т.е. ἀνθρώποις, за хората, срв. Мат. 23:5). Затова първата половина на този стих би могла да бъде преведена по-добре така: но се пазете (пазете се да не правите =) да вършите вашата праведност пред човеците, с цел тя да бъде видяна от тях (да привлича погледа им, да бъде обект на тяхното внимателно, продължително наблюдение).
По-нататъшното „инак“, „иначе“ (в руската Библия) изглежда се отнася до „няма да има награда за вас“ и т.н. В оригинала смисълът е малко по-различен: внимавайте, ако не внимавате, няма да има награда за вас и т.н. Тоест тук е направен пропуск в Евангелието за краткост на речта (срв. Мат. 9:17; 2 Кор. 11:16).
Христос не определя в какво трябва да се състои наградата. Не е известно дали наградата, която Той има предвид, е земна или небесна, или и двете. Нищо не пречи тук да се разбира както земна, така и небесна награда. Но вместо руското „няма да имате“ трябва да се преведе просто „нямате“ (οὐκ ἔχετε), така че целият израз е: „Ако не внимавате, нямате награда от вашия Отец Небесен“.