Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Той нарича чисти по сърце тези, които, като са отхвърлили сквернотата на греха, очистили са себе си от всяка нечистота на плътта и са станали угодни на Бога с дела на вярата и праведност, както казва Давид в псалма: “Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно” (Пс. 23:3 – 4). С пълно основание и Давид, знаейки, че Бог може да се види само с чисто сърце, така се моли в псалма: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:10). И така, Бог нарича блажени чистите по сърце, които с чист разум и безупречна съвест живеят във вяра в Бога и в бъдещото Царство Небесно ще се удостоят да видят Бога на славата “смътно като през огледало, а тогава – лице с лице” (1 Кор. 13:12), както е казал апостолът.
Чуй какво следва по-нататък: Блажени чистите по сърце, тоест тези, които имат чисто сърце, ще видят Бога. Това е пределът на нашата любов. Предел, при който достигаме съвършенството, а не се унищожаваме. Храната има предел, дрехата има предел: храната – защото тя се унищожава по време на ядене, а дрехата – защото се усъвършенства, когато я тъкат. Предел има и едното, и другото: но единият води към унищожаване, а другият – към съвършенство. Каквото и да правим, както и добре да постъпваме, към каквото и да се стремим, с каквото и похвално нещо да се възпламеняваме, каквото и безупречно нещо да жадуваме – след като достигнем до съзерцание на Бога, няма да имаме нужда от нищо по-голямо. Защото какво още да иска този, в когото Бог присъства? Или какво ще бъде достатъчно за този, комуто е недостатъчен Бог? Ние искаме да видим Бога, стремим се да видим Бога, ние горим от желанието да видим Бога. А кой не? Но забележете, че е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Приготви това, с което ще Го видиш. Или, ако се обърнем към телесните образи, как искаш да видиш изгрева на слънцето с възпалени очи? Ако очите са здрави, тази светлина ще бъде наслада, а ако не са здрави, тази светлина ще бъде мъчение. Защото не ти е позволено да съзерцаваш с нечисто сърце това, което се съзерцава само с чисто сърце.
Псалтир – глава 23 – стих 4
Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), -
Проф. А. П. Лопухин
Една от най-дълбоките истини. Условието да видим Бога е чистотата на сърцето. Но терминът, използван за това виждане (όψονται – виждам, съзирам), се отнася до окото, означава оптическо зрение. Тъй като от други места в Писанието става ясно, че човек не може да види Бога, трябва да смятаме, че речта тук е фигуративна, а обикновеното виждане служи като образ на духовното. Това личи и от съчетанието на термините: “чистите по сърце” и “ще видят”. За да видим Бога, е необходима чистота на сърцето. Какво представлява чистотата на сърцето? Това е състоянието на човека, когато сърцето му, източникът на неговите чувства, не е помрачено от никакво затъмняващо влияние на порочни страсти или греховни дела. Между абсолютната, или пълната, и относителната чистота на сърцето има много промеждутъци, в които има получистота, полусъвършенство, както при очите. Способността на човека да вижда (духовно) Бога се увеличава с очистването на неговото сърце, на неговата съвест. Чисто сърце = чиста съвест. Въпреки че идеята за способността да се вижда Бог е съществувала в древността (срв. Пс. 23:4-6), среща се например няколко пъти у Филон, но не сме открили примери, че виждането на Бога, както в Новия завет, да е поставено в зависимост от чистотата на сърцето (срв. Евр. 10:22).