аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
Блаженият Кръстител добавил към думата Дух и думата огън и неговото действие, без да казва, че ние ще бъдем кръстени от Христа с огън, но обозначава с образа на огъня животворящото действие на Духа.
Тълкувание на Матей
От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 8
аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
От Лука свето Евангелие – глава 3 – стих 16
Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 26
Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 5
защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.
Проф. А. П. Лопухин
В Евангелието от Лука (Лука 3:10-15) речта е допълнена с изобличенията и увещанията, които Йоан отправя към лица, различни от фарисеите и садукеите. Йоан току-що е говорил за съда над хората, представяйки ги като безплодни дървета. Този съд вече е започнал, той идва. Но – казва Йоан – не аз съм съдията, съдът принадлежи на друг. Това личи от факта, че Йоан признава своето кръщение за по-нисше в сравнение с другото кръщение, което предстои да започне. Аз, казва Йоан, изпълнявам само низшите, предварителните задължения, така да се каже, само грубата работа. Другото, висшето дело не ми принадлежи.
„Аз ви кръщавам с вода“ – В Евангелието от Лука (Лука 3:16) стои “с вода”. Няма разлика между тези изрази, защото предлогът ἐν (“в”) тук, както и в другите случаи, посочва материала, чрез който се извършва действието, в случая кръщението.
„за покаяние“ – при Лука ги няма тези думи. Някои предполагат, че изразът тук означава: в състояние на покаяние. Други: „кръщавам, задължавайки ви към покаяние“ или „с цел покаяние“, тоест, „кръщението означава, че тези, които го приемат, се разкайват за греховете си и желаят да се очистят от тях”.
„Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене“ – употребеното сегашно време указва за начало на шествието. В собствен смисъл би трябвало да се използва бъдеще време: Този, Който ще дойде. Но сегашното време е по-силно и посочва висшето достойнство и по-голямата нравствена сила на Идващия.
„не съм достоен да Му понеса обущата“ – тези думи означават: нямам достатъчно сили, неспособен съм, не се считам за подходящ. В Евангелието от Марк стои следното: „не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му“ (Марк 1:7). Няма разлика, защото и едното, и другото действие са били задължение на робите, при това от най-низшите, които не умеели да правят нищо друго. Признак на робството, който превръща роба в собственост на господаря, е развързването и завързването на обувките му и носенето на необходимите му неща до банята. Тук се изразява най-дълбокото смирение на Кръстителя, на което светът все още не е бил свидетел.
„Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ – буквално „Той ще кръщава в Светия Дух и в огън“. Тук справедливо се подчертава важността на думата „Той“ – Той, а не някой друг, е Този, Който идва след Йоан. Думата “кръщавам” тук е използвана в преносен смисъл, което всъщност означава потапяне в Светия Дух и огън. Много спорове и разногласия е предизвикал изразът „с Дух Светий и с огън“. Според едни, тук не се разбира огънят на геената. Кръстителят добавя думата „огън“ (която липсва при Марк 1:8), за да даде живо изображение на мощното и пречистващо действие на Светия Дух. Това тълкувание е прието от Йоан Златоуст и от много други тълкуватели, както стари, така и съвременни. Един от тях отбелязва, че тук става дума за огън, който пречиства, просвещава, преобразява, събужда свещено вдъхновение и ревност и въздига подобно на огнената колесница, с която Илия е отведен на небето. Други смятат, че тук се има предвид огънят на геената, позовавайки се на израза “неугасим огън” от стих 12. Последното тълкуване очевидно внася страховит елемент и възразявайки срещу него, може да кажем, че то противоречи на Деян. 2:2-17, където се говори за слизането на Светия Дух върху учениците във вид на огнени езици. Но въпросът е дали Йоан е могъл да има предвид това събитие? Струва ни се, че и двете тълкувания не са достатъчни. Първото не взима предвид, че речта на Йоан е строго изобличителна, насочена ако не изключително, то преди всичко против рожбите ехиднини. По-нататък се говори за очистването на гумното и за изгарянето на негодните треви с неугасим огън. Това показва, че речта на Йоан не се е отличавала с такава мекота, както предполагат някои.
Второто тълкуване обяснява думата “огън” твърде буквално, като я приема за материален огън или дори за наказание и мъчение. Изглежда, че истината е между тези две тълкувания. Йоан говори за абсолютно същото нещо, за което говори и старецът Симеон по време на Сретението Господне: „ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия“ (Лука 2:34). Както показва евангелският разказ, около Спасителя винаги са се събирали хора, които или са Му били верни, или са Го мразели. Причината за това е най-вече в Неговите речи, които одобрявали едни, а други изобличавали. Мнозина от тези, които Го ненавиждали, били покрити от вечен срам. Именно тази бъдеща дейност на Христос има предвид Йоан, когато казва, че Той ще кръщава със “Светия Дух и огън”. Това ни най-малко не противоречи на използваната дума „ви, вас“, защото и на фарисеите, и на садукеите несъмнено е било предложено кръщение със Светия Дух, но те не са го приели. От друга страна, огънят на изобличението довел до това, че и някои от фарисеите поврявали в Христос (Деян. 15:5). Едно и също кръщение и по един и същи начин било предложено на всички, но някои се отнасяли към това кръщение по един начин, а други – по друг.