От Матея свето Евангелие – глава 2 – стих 6

Пророчеството на Михей (според еврейския текст Мих. 5:1, по руската Библия Мих. 5:2) според буквалния превод от иврит гласи следното: „а ти, Витлееме Ефратски, малък си, за да бъдеш между Юдините племена, от теб ще Ми излезе вожд за Израил и произходът Му е от века, от вечни дни“. Според превода на Септуагинта стихът Мих.5:2 гласи следното: “А ти, Витлеем, дом Ефратски, си най-малък да бъдеш в хилядите Юдини; от тебе ще ми излезе началник (архонт, според другото четене – водач, ἡγούμενος) на Израил и Неговото изхождане е от начало, от вечни дни“. (В синодалния български превод: „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни“, бел. пр.).

Разликата между еврейския и гръцкия текст на Седемдесетте се дължи на това, че еврейската дума “eleph”, използвана тук, има различни значения, като означава както начало, племе, семейство, така и хиляда. От това е видно, че думите на евангелист Матей не са сходни с еврейския текст, нито с превода на Седемдесетте. Дали тази промяна е направена от самия евангелист, или той само е предал буквално думите на първосвещениците и книжниците, е без значение.

Обяснението на отклонението е, че думите на пророк Михей не са предадени според еврейския оригинал или превода на Седемдесетте, защото по онова време са били широко разпространени тълкувания и преводи на Свещената книга, които не е било позволено да бъдат записвани. Те представлявали един вид тълкувателен превод: “По онова време всеки правеше таргум (тълкувание) за себе си“. Това е често срещано явление в Новия Завет. В тълкуването на Михей 5:1 (по еврейския текст) се казва: “Витлеем, земя Юдина” вместо “Ефрат”; и “воеводства” вместо “хиляди”.

Както и да превеждаме обаче думите от Михей 5:1, те съдържат пророчество за Христос, или Месията, и че Той ще се роди във Витлеем. Преводът посредством думата ἡγεμόσιν ясно показва, че евангелистът е прочел у Михей не „беелефе“ (племе, семейство), а „беалуфе“ (началници и главни места за живот на колената, воеводствата). В този израз Витлеем е олицетворен – „земя Юдина“, тоест собствено земя на Юда. Няма нужда да се подразбира под земя само град Витлеем, а следва да се разбира самата земя, на която той се намирал, или още по-точно казано, областта, районът около Витлеем.

Църквата се нарича Израил по благодат. Първо Яков е наречен Израил, когато видя стълбата и ангелите, изкачващи се и слизащи по нея, и се бори с Явилия Му се и чу от Него: „Отсега името ти ще бъде не Якова, а Израил“ (Бит. 32:24-29). С това име бил наречен целият юдейски народ като име особено, божествено и различаващо го от останалите. От друга страна, Израил означава “ум, който вижда Бога”. Следователно Църквата измежду средите на езичниците е наречена Израил – не по плът, а по божествената благодат.