От Матея свето Евангелие – глава 1 – стих 25

Този, Когото целият свят не можеше да побере и не беше достоен да приеме, Само Тя единствена прие в Своята утроба, сякаш в тясна обител. Йосиф видя, че Тя остана Дева и след раждането. Видя тайната на звездата, как тя стоеше над главата на Младенеца и сочеше към Него на идващите влъхви. Стоейки, тя свидетелстваше, защото не можеше да говори. Накрая, той видя поклонението на влъхвите, които донесоха своите божествени дарове. Чу техните разкази, как вървели от Изток до Йерусалим, водени от звездата, която не се поколеба да послужи на хората, за да им яви Божията слава.

Следователно, несравнимото раждане на Иисус, надминаващо всяко човешко раждане, показваше Божествеността на Новородения и доказваше на Йосиф достойнството на Мария, Родителката. Затова евангелистът казва: “И не я позна, докато не роди Сина Си, първородния”. Така че Йосиф разбра, Коя беше Тя, едва след Нейното раждане.

PG 56:635.

Но относно това, което е казал евангелистът: “И не я познаваше я, докато не роди Сина си”, някои глупци обикновено поставят въпроса, смятайки, че след раждането на Господа света Мария се е съединила с Йосиф. Но да повярваме в това не ни позволяват нито доводите на вярата, нито самият принцип на истината. Защото е невъзможно да се вярва, че след приобщаването към такова велико тайство, след раждането на Господнята слава, девицата Мария е познала мъжа си. Както в закона на Стария Завет пророчицата Мария, сестра на Моисей и Аарон, след като видяла небесни знамения след бедствията в Египет, след разцепването на Червено море, след Господнята слава, вървяла пред тях и видима в стълб огън и облак, останала непознала мъж, така е невъзможно да се вярва, че евангелската Дева Мария, която вмести Бога и Която видя Бога на славата не в облак, а бе удостоена да Го носи в девствената си утроба, е познала мъжа си. Ной, удостоен с беседа с Бога, беше толкова поразен, че след това наложи на себе си въздържание от съпружески задължения. Моисей, чувайки Божия глас от храста, се въздържа от съпружески съжителства, и възможно ли е да се вярва, че Йосиф, праведният мъж, след раждането на Господа, е познал светата Мария?

Трактат върху Евангелието от Матей

(Вж. Лука 2:7)

В този стих трябва да обясним преди всичко думите “докле“, буквално “докато”, в славянския превод “дондеже”, на гръцки език „ἕως οῦ“. Според древните и новите тълкуватели думата няма значение на: “преди, следователно след” (срв. Бит. 8:7; Пс. 89:3 и др.). Правилното обяснение на този стих е, че евангелистът говори само за времето “преди” раждането на Младенеца, а за времето след това не говори и не разсъждава. Изобщо “това, което е било след раждането, е оставено за теб да прецениш сам” (свети Йоан Златоуст).

Думата “първороден” липсва в Синайския и Ватиканския ръкописи. Но в други ръкописи, по-малко важни, но многобройни, тази дума е добавена. Тя се среща и в Евангелието на Лука (Лука 2:7), където няма разночетения. Тя също така означава първи и последен, но не винаги. В някои случаи първият син е последван от други.

„Му нарече“ – изразът се отнася за Йосиф. Той кръщава детето според заповедта на Ангела и по силата на авторитета си на законен, макар и не естествен баща (вж. Лука 1:62-63).