От Марка свето Евангелие – глава 13 – стих 32

” А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. ” (ст. 32; срв. Мат. 24:36). Към думите, които предава Матей, евангелист Марк добавя израза “нито Син”. Този израз дълго време е предизвиквал сериозни спорове сред тълкувателите. Смущавал е именно защото приписва на Сина незнание, което обаче не може да бъде Му приписано като Божествено Лице.

Св. Амвросий Медиолански, който не може да съвмести този израз с разбирането за Лицето на Сина Божи, смята, че той е вмъкнат в текста на Евангелието от Марк от арианите, за да покаже на православните, че Христос не е Бог (“За вярата”, книга 5, гл. VI). Но подобно предположение не може да се приеме още отсега, защото отците на Църквата, които са се борили срещу арианите, със сигурност биха ги осъдили за това изопачаване на евангелския текст. Нещо повече, всъщност и евангелист Матей включва същата мисъл, защото казва, че само Отец знае времето на настъпването на последния ден, следователно Синът не го знае и според Евангелието на Матей. Ето защо, дори да приемем, че предположението на свети Амвросий е вярно, пак ще трябва да приемем недоумението, което поражда стих Мат. 24:36.

Други отци на Църквата, без да прибягват до такива опасни предположения, се опитват да обяснят този загадъчен израз с факта, че Христос си приписва “незнание” поради човешката Си природа, поради което добавят прилагателното “човешки” към думата “Син” (св. Григорий Богослов, Атанасий Велики, Кирил Александрийски).

Свети Софроний и свети Йоан Дамаскин се опълчват срещу еретиците от VI век, агноитите, които учат, че Христос като човек “не знае някои неща”.

Според свети Василий Велики (Съчинения, част 7, с. 159) този израз трябва да се предаде по следния начин: “и Синът не би знаел, ако Отец не знаеше, защото от Отца Му е дадено знание”. Но тук, очевидно, самият текст на Евангелието вече е променен чрез допълнение.

Някои от най-новите западни коментатори (следваме тяхното мнение в “Тълкувателно евангелие” на Гладков, вж. с. 572, изд. 3) разбират този израз като указание, че определянето на времето на Страшния съд е дело на Отца и че това определяне все още не се е състояло… Но дори и това тълкуване не може да бъде прието, защото противоречи на общото християнско учение, което признава, че съдбините на света са били предопределени от Бога от вечност, което трябва да допуснем, при положение, че сме убедени в Божественото всезнание.

Накрая някои коментатори допускат, че Христос наистина не е знаел този ден, защото според думите на св. апостол Павел (Фил. 2:7) Той е бил на земята във вид на слуга и е живял като човек, т.е. самоограничил се е по отношение на Своите Божествени свойства и по-специално на Своето всезнание.

С. Савински в своята дисертация: “Есхатологичната беседа на Христос Спасителя” (Киев, 1906, с. 115), следвайки мнението на свети Йоан Златоуст, блажени Йероним, Августин, Теофилакт и други, разбира незнанието от страна на Сина на деня и часа на “парусия” (от гр. ἡ παρουσία – “второто пришествие”) не като “слабост на незнание, а като възпитателно средство на мъдрия педагог”. Според гореспоменатите отци Господ сякаш казва, че макар да знае, не е иска да разкрие този срок на учениците, защото не би било полезно те да знаят за него: знанието, че до Страшния съд има още много време, би ги направило небрежни в благочестието. Тази мисъл е по-точно изразена от Лагранж (1911) в коментара му към Евангелието на Марк със следните думи: „Синът знае, но няма поръчение от Отца да съобщи, че знае, и в този смисъл “не знае”. Следователно Синът не знае като Месия, изпратен от Отца; не е част от Неговата власт да разкрива на хората времето на края на света (с. 327)“.