От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 7

В древността Всемогъщият Господ слязъл на Синайската планина сред страшни гръмотевици, мрак и буря, но сега от ясното небе се спуснал светъл облак, подобен на този, от който в древността Господ говорил на Мойсей при входа на скинията, и осенил Христос и двамата Му небесни посетители, като изпълнил с благоговеен трепет тримата апостоли, които видели как облакът се разстила около тази свята троица. Той бил символ на присъствието на Самия Бог, защото Сам Господ се приближил до тази славна гледка, за да свидетелства за Своя предвечен Син. Появата на Мойсей и Илия не била достатъчна, за да прослави Христос. Когато апостол Петър изказал желанието си видението на продължи, облак от светлина ги засенчил и от него се чул глас: “Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте”. Такова потвърждение на великата изповед на Петър никога не можело да бъде забравено. Почти едно поколение по-късно, когато Петър пише второто си послание, споменът за тази нощ е толкова ярък в него, колкото преди: „Ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.“ (2 Пет. 1:16-18).