От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 4

По много причини Илия и Моисей се явяват да беседват с Христос. Но достатъчно е да споменем две от тях.

Понеже учениците се радвали, че сред народа едни Го смятали за Илия, а други – за един от пророците, Той им явява най-великите от пророците, за да могат учениците поне по този начин да познаят разликата между рабите и Владиката. Това е първата причина.

Втората е следната: тъй като мнозина смятали Христос за противник на Бога, понеже уж нарушавал съботата и престъпвал Закона, Той показва на планината такива пророци, от които единият бил законодател, а другият – ревнител за Закона. А такива пророци не биха беседвали с Него, ако Той разоряваше Закона и не изпълняваше онова, което те са проповядвали.

Евангелист Марк поставя на първо място св. пророк Илия (а не Мойсей, както прави Матей), може би защото следва разговор за Илия (ст. 11 и сл.).

До Него, в същото сияние на славата, стоели двама възрастни мъже, в които учениците разпознали по вид или думи, Мойсей и Илия, основателите и великите защитници на Стария Завет, който Христос бил дошъл да изпълни. Тяхното явяване от висшия свят било символ на това, че законът и пророците оттук нататък ще отстъпят място на един по-висш Завет; но те имали и друга мисия. Двамата пророци се явили от отвъдния свят, за да съобщят какво тържество очаква верните Божии служители след смъртта. Повече от всеки друг те са могли да говорят на Христос за предстоящата Му смърт, която е щяла да настъпи в Йерусалим, и да смекчат естествената скръб с възвестяването на необикновена слава. Тяхното появяване само по себе си говорило на учениците за триумфа на живота над смъртта и за вечната слава. Празният ковчег в подножието на планината Аварим и конете от колесницата на Илия разсейвали всички страхове за бъдещето и всеки човешки страх и слабост.