От Марка свето Евангелие – глава 8 – стих 29

Теофилакт отбелязва, че Петър не е казал: “Ти си Христос, Син (υἱός) Божий”, т.е. без члена ὁ, а с определителния член – истинският – ὁ υἱός, т.е. Самият Той, Единственият и неповторимият, Синът, не по благодат, а от самата същност на Отца роден; защото имаше много “христи” (χριστοί): всички царе и свещеници на Стария Завет, но истинският Христос (ὁ χριστός) е един”.

Написването в гръцкия език на определителен член пред думата “Христос” е почти равносилно на превръщането на думата в собствено име на Христос, както е станало в древната Църква. Всички други “христи” (помазани) са били по този начин само нарицателно. Единствено Спасителят бил истински и в собствен смисъл Христос.

Това е смисълът на изповедта на Петър. Христос е Син на Живия Бог, Бог се нарича така в Свещеното Писание на Стария Завет (Числ. 14:21; Втор. 32:40; 3 Цар. 17:1; Пс. 41:3, 83:3; Ис. 37:4, 17 и т.н.) и често в Новия (Мат. 26:63; Йоан 6:57; Деян. 14:15; Рим. 9:26, 14:11 и т.н.). Според Йоан Златоуст Петър в този момент е сякаш от устата на апостолите и не само от себе си, но и от всички тях дава своя отговор. Думите на Петър са свидетелство за истинската човешка същност на Христос и за Неговото истинско Божество, върху признаването на които се основава целият живот на Църквата.