От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 13

За това, че апостолите помазвали с елей, говори единствено Марк, а също и Иаков, брат Господен, в своето Съборно послание: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и нека се помолят над него, като го помажат с елей“ (Иак. 5:14).

Елеят е полезен и против болести; той служи за осветяване, употребява се при радостно разположение на духа и означава Божията милост и благодатта на Светия Дух, чрез която се избавяме от болестите и от която получаваме светлина, радост и духовно веселие.

Изгонването на бесове е представено от евангелист Марк като първото дело на апостолите (Марк 1:34) и е разграничено от изцелението на болни.

Помазването с елей, както в древността, така и днес на Изток, има лечебно значение (вид антисептична мярка). Но апостолите, както показва контекстът на речта в този раздел, използват елея по-скоро като символ на целебното действие, което са искали да извършат върху този или онзи болен. Самият Христос извършва подобно действие върху един слепец, като помазва очите му с елей (Йоан 9:6). Като използват елей, апостолите, така да се каже, внушават на болните, че могат да им помогнат, и след това извършват самите изцеления – разбира се, когато Божия промисъл желаел това. Този обичай съществува и по-късно в Църквата (Яков 5:14) и оттук идва използването на елей в тайнството на Елеосвещението, помазването.