От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 1

Господ отива в отечеството Си не защото не знаел, че ще проявят пренебрежение към Него, а за да не могат по-късно да кажат: „Ако беше дошъл при нас, щяхме да повярваме.“ Той идва и за да изобличи завистливия дух на Своите съотечественици. Защото вместо да се възхищават на Господа, Който с учението и чудесата Си прославя родината им, те Го унизяваха заради Неговия беден произход.

Такова зло е завистта! Тя винаги се стреми да затъмни доброто и не позволява на завиждащите да го видят. Така и днес мнозина, поради недобронамереност и пълно безчестие, хулят някои хора заради техния незнатен произход, макар да са достойни за всяка почит.

До 7. стих Марк разказва за престоя на Христос в Назарет след чудото с възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:43). От разказа на Матей се вижда, че това посещение се е състояло, след като Христос е приключил с поучението си в притчи, което е предложил на хората край морето (Мат. 13:53-58). Според евангелист Лука това събитие очевидно е било в началото на явяването на Христос като Учител в Галилея (Лука 4:16-30). Въпреки това Матей го поставя в същия период от дейността на Христос, както прави Марк, което може да се заключи от следващите разкази в Евангелието на Матей (Мат. 14; Марк 6:14 и сл.). Що се отнася до евангелист Лука, той очевидно не се придържа стриктно към хронологичния ред, като поставя разказа за посещението на Христос в Назарет в началото на Неговата дейност в Галилея: самият той намеква за това (вж. коментарите към Лука 4:16). Следователно не е необходимо (както предлага например Кнабенбауер) да се допуска двукратна проповед на Христос в Назарет.

“и дойде в отечеството Си” (срв. Марк 1:9, 24). С това не се отрича раждането на Христос във Витлеем, а само се посочва, че Назарет е бил местоживеенето на непосредствените предци по плът на Христос (“отечество” – градът, в който са живели отците, прадедите). Евангелист Марк отбелязва, че на това пътуване с Христос са били и учениците Му: Христос не отива в Назарет, за да види роднините Си, а за да произнесе проповед, на която да присъстват учениците Му. Евангелист Марк обръща голямо внимание на начина, по който Христовите ученици са подготвяни от Него за бъдещата си дейност.