В края притчата придобива характер на алегория. Няма съмнение, че под “жътва” в стих 29 се разбира последното събиране на вярващите в Христос, което ще бъде извършено от самия Христос, който сега се отдалечава от земята, но след това трябва да дойде, за да събере плодовете на Своята сеитба (вж. Откр. 14:14). От тази притча лъха увереност, че Божието дело, започнало в човешките сърца в момента, в който в тях е влязло проповядваното от апостолите слово, няма да спре в...
В края притчата придобива характер на алегория. Няма съмнение, че под “жътва” в стих 29 се разбира последното събиране на вярващите в Христос, което ще бъде извършено от самия Христос, който сега се отдалечава от земята, но след това трябва да дойде, за да събере плодовете на Своята сеитба (вж. Откр. 14:14).
От тази притча лъха увереност, че Божието дело, започнало в човешките сърца в момента, в който в тях е влязло проповядваното от апостолите слово, няма да спре в своето развитие и ще продължава по неведоми пътища, докато човешкото сърце окончателно узрее за новия благословен живот в Бога.
Проф. А. П. Лопухин
В края притчата придобива характер на алегория. Няма съмнение, че под “жътва” в стих 29 се разбира последното събиране на вярващите в Христос, което ще бъде извършено от самия Христос, който сега се отдалечава от земята, но след това трябва да дойде, за да събере плодовете на Своята сеитба (вж. Откр. 14:14).
От тази притча лъха увереност, че Божието дело, започнало в човешките сърца в момента, в който в тях е влязло проповядваното от апостолите слово, няма да спре в своето развитие и ще продължава по неведоми пътища, докато човешкото сърце окончателно узрее за новия благословен живот в Бога.