От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 12

Спасителят не се забавил да даде на апостолите, като бъдещи наследници на Неговото дело, подробно обяснение на тази притча. Когато Го попитали защо говори на народа с притчи, Спасителят отговорил, че това е единствената форма на учение, която може да бъде използвана за поучаване на хората, “които като гледат, не виждат, и като слушат, не чуват, и не разбират”, защото, по думите на пророк Исаия, “сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.” (Ис. 6:9 – 10). Нека поне тези външни образи се запечатат в паметта им, за да могат, при по-благоприятно настроение, да им послужат като средство да проникнат в по-дълбокия им смисъл, който все още не им е възможно да разберат. Само на избраните ученици е дадено да “познаят тайните на Небесното Царство” и на тях, като на вестители на тези тайни, Спасителят може да предложи обяснение на външните образи на притчата.

„За да гледат с очи, и да не видят…“ (ἵνα βλέποντες βλέπωσιν). В простонародния език връзката ἵνα често има същото значение като връзката ὅπως – означава „така че“ или дори просто „това“, но обикновено преди нея има глагол със значение на питане. Без тези глаголи връзката ἵνα може да означава само „за да“ (цел). Следователно и тук целият израз трябва да се преведе така, както е преведен в Евангелието от Матей (Матей 13:15: „да не би някога с очи да видят“). Очевидно е, че тук евангелист Марк взема пасаж от 6-та глава на книгата на пророк Исайя, подобно на Матей, но съкращава началото и края на този пасаж (Ис. 6: 9-10). Значението на този пасаж при евангелист Марк е следното: Христос не открива директно на тълпата тайните на Царството Божие, защото този народ е в същото морално състояние, в което са били съвременниците на пророк Исайя. Господ им говори с притчи, не за да не разбират, а защото не им е дадено да разбират („не им е дадено” – Мат. 13:11). Те не бива да получават наготово един изключителен дар, какъвто е тайната на Царството Божие, защото явно не са в състояние да го използват и доказват тази неспособност с това, че остават извън кръга на Христовите ученици.

По такъв начин, според Евангелието от Марк притчите на Христос имат двойно значение. За тълпата, която слуша Христос, те донякъде, в общи черти, повдигат завесата на тайната на Царството Божие, все едно са покана за навлизане в дълбочината на разбирането на тази тайна. За учениците Христови те са отправна точка за продължаване все по-напред по пътя в усвояването на тези „тайни“. Ожесточението на хората не се проявява поради това, че Господ учи с притчи, а защото хората преди това вече са били настроени по определен начин към Христос от своите водачи и отказват да преминат през вратата на разбирането, която се отваря пред тях. Освен това трябва да помним, че най-важният момент в Христовото учение за Царството Божие е какъв ще бъде краят на Месията – тоест, смъртта на Христос, нещо, с която дори апостолите не могат да се примирят. Ясно е, че директното проповядване на тази идея на целия народ тогава би било напълно безполезно (срв. статията на проф. Богдашевски за предназначението на притчите. Труды Киевской Духовной Академии, 1910, 3).