Обяснението, което Господ дава на Своите ученици и по-близки последователи от народа („окръжаващите”), е поставено на това място от евангелист Марк не защото е дадено след притчата за сеяча, а защото му се струва необходимо да обясни на читателите на своето Евангелие целта, с която Господ облича Своето учение към хората във формата на притчи. Всъщност Господ тъкмо е разказал Своята притча за сеяча, седнал в лодката близо до брега и обръщайки се към онези, които стоят на брега. И...
Обяснението, което Господ дава на Своите ученици и по-близки последователи от народа („окръжаващите”), е поставено на това място от евангелист Марк не защото е дадено след притчата за сеяча, а защото му се струва необходимо да обясни на читателите на своето Евангелие целта, с която Господ облича Своето учение към хората във формата на притчи. Всъщност Господ тъкмо е разказал Своята притча за сеяча, седнал в лодката близо до брега и обръщайки се към онези, които стоят на брега. И следващите притчи Той ще изрече по същия начин, като едва вечерта ще премине от другата страна на морето (ст. 35). Ако на това място евангелист Марк казва, че Христос „остана насаме“, то е ясно, че тук той има предвид именно времето след края на Христовата проповед в морето. Тук, в присъствието на народа, учениците не могат да зададат въпроса си към Христос, а Христос не може да отговори така, че да не бъде чут от стоящите близо до Него на брега. След това, (според текста на Тишендорф), учениците питат Христос за значението не само на притчата за сеяча („за притчата“, ст. 10), но и за „притчите“ като цяло. Следователно обяснението, което Христос дава за целта на учението в притчи, несъмнено е пренесено тук от евангелист Марк от друго място.
“Го попитаха”. Според Тишендорф формата е „попитан” (ἠρώτουν – минало несвършено време). С това евангелистът показва, че е имало обичай учениците да питат Христос за значението на тази или онази притча.
„Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие“. Според Тишендорф, който в този случай следва най-утвърдените кодекси на текста на Св. Писание, този пасаж гласи: „на вас е дадена тайната на Божието царство“. Според Марк, съгласно този пасаж от текста, тайната на Божието царство е не само предмет на познание, но и дело, поверено от Небесния Отец на учениците на Христа – дело, което вече е в ход. Царството Божие не е теория, а факт, който предстои да бъде разкрит в цялото си величие, а тайната и силата да осъществят това откровение са дадени само на учениците на Христос. Така думата „тайна“ (μυστήριον) тук означава скрит от хората Божи план на домостроителството на човешкото спасение, за установяването на Царството Божие на земята (срв. Дан. 2:28 и сл.).
„А на ония, външните, всичко бива в притчи;“ Външните, които не принадлежат към хората около Христос, са недостойни за такава висока милост от Бога и получават учението от Христос под формата на притчи. Думата „външни“ (οἱ ἔξω) тук няма значението на унизителен епитет, а просто показва определена степен, в която хората се намират в познаването на тайната. За някои тази тайна е напълно разкрита, докато други получават само частично разбиране за нея чрез притчи. И все пак притчата, като косвен начин за разкриване на мисълта, не може напълно да осветли такава дълбока тема като тайната на Царството Божие, особено ако притчата не е обяснена.
„Всичко” – разбира се, не в буквалния смисъл, а само „всичко” онова, което е свързано с тайната на Царството Божие.
„За да гледат с очи, и да не видят…“ (ἵνα βλέποντες βλέπωσιν). В простонародния език връзката ἵνα често има същото значение като връзката ὅπως – означава „така че“ или дори просто „това“, но обикновено преди нея има глагол със значение на питане. Без тези глаголи връзката ἵνα може да означава само „за да“ (цел). Следователно и тук целият израз трябва да се преведе така, както е преведен в Евангелието от Матей (Матей 13:15: „да не би някога с очи да видят“). Очевидно е, че тук евангелист Марк взема пасаж от 6-та глава на книгата на пророк Исайя, подобно на Матей, но съкращава началото и края на този пасаж (Ис. 6: 9-10). Значението на този пасаж при евангелист Марк е следното: Христос не открива директно на тълпата тайните на Царството Божие, защото този народ е в същото морално състояние, в което са били съвременниците на пророк Исайя. Господ им говори с притчи, не за да не разбират, а защото не им е дадено да разбират („не им е дадено” – Мат. 13:11). Те не бива да получават наготово един изключителен дар, какъвто е тайната на Царството Божие, защото явно не са в състояние да го използват и доказват тази неспособност с това, че остават извън кръга на Христовите ученици.
По такъв начин, според Евангелието от Марк притчите на Христос имат двойно значение. За тълпата, която слуша Христос, те донякъде, в общи черти, повдигат завесата на тайната на Царството Божие, все едно са покана за навлизане в дълбочината на разбирането на тази тайна. За учениците Христови те са отправна точка за продължаване все по-напред по пътя в усвояването на тези „тайни“. Ожесточението на хората не се проявява поради това, че Господ учи с притчи, а защото хората преди това вече са били настроени по определен начин към Христос от своите водачи и отказват да преминат през вратата на разбирането, която се отваря пред тях. Освен това трябва да помним, че най-важният момент в Христовото учение за Царството Божие е какъв ще бъде краят на Месията – тоест, смъртта на Христос, нещо, с която дори апостолите не могат да се примирят. Ясно е, че директното проповядване на тази идея на целия народ тогава би било напълно безполезно (срв. статията на проф. Богдашевски за предназначението на притчите. Труды Киевской Духовной Академии, 1910, 3).
Проф. А. П. Лопухин
Обяснението, което Господ дава на Своите ученици и по-близки последователи от народа („окръжаващите”), е поставено на това място от евангелист Марк не защото е дадено след притчата за сеяча, а защото му се струва необходимо да обясни на читателите на своето Евангелие целта, с която Господ облича Своето учение към хората във формата на притчи. Всъщност Господ тъкмо е разказал Своята притча за сеяча, седнал в лодката близо до брега и обръщайки се към онези, които стоят на брега. И следващите притчи Той ще изрече по същия начин, като едва вечерта ще премине от другата страна на морето (ст. 35). Ако на това място евангелист Марк казва, че Христос „остана насаме“, то е ясно, че тук той има предвид именно времето след края на Христовата проповед в морето. Тук, в присъствието на народа, учениците не могат да зададат въпроса си към Христос, а Христос не може да отговори така, че да не бъде чут от стоящите близо до Него на брега. След това, (според текста на Тишендорф), учениците питат Христос за значението не само на притчата за сеяча („за притчата“, ст. 10), но и за „притчите“ като цяло. Следователно обяснението, което Христос дава за целта на учението в притчи, несъмнено е пренесено тук от евангелист Марк от друго място.
“Го попитаха”. Според Тишендорф формата е „попитан” (ἠρώτουν – минало несвършено време). С това евангелистът показва, че е имало обичай учениците да питат Христос за значението на тази или онази притча.
„Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие“. Според Тишендорф, който в този случай следва най-утвърдените кодекси на текста на Св. Писание, този пасаж гласи: „на вас е дадена тайната на Божието царство“. Според Марк, съгласно този пасаж от текста, тайната на Божието царство е не само предмет на познание, но и дело, поверено от Небесния Отец на учениците на Христа – дело, което вече е в ход. Царството Божие не е теория, а факт, който предстои да бъде разкрит в цялото си величие, а тайната и силата да осъществят това откровение са дадени само на учениците на Христос. Така думата „тайна“ (μυστήριον) тук означава скрит от хората Божи план на домостроителството на човешкото спасение, за установяването на Царството Божие на земята (срв. Дан. 2:28 и сл.).
„А на ония, външните, всичко бива в притчи;“ Външните, които не принадлежат към хората около Христос, са недостойни за такава висока милост от Бога и получават учението от Христос под формата на притчи. Думата „външни“ (οἱ ἔξω) тук няма значението на унизителен епитет, а просто показва определена степен, в която хората се намират в познаването на тайната. За някои тази тайна е напълно разкрита, докато други получават само частично разбиране за нея чрез притчи. И все пак притчата, като косвен начин за разкриване на мисълта, не може напълно да осветли такава дълбока тема като тайната на Царството Божие, особено ако притчата не е обяснена.
„Всичко” – разбира се, не в буквалния смисъл, а само „всичко” онова, което е свързано с тайната на Царството Божие.
„За да гледат с очи, и да не видят…“ (ἵνα βλέποντες βλέπωσιν). В простонародния език връзката ἵνα често има същото значение като връзката ὅπως – означава „така че“ или дори просто „това“, но обикновено преди нея има глагол със значение на питане. Без тези глаголи връзката ἵνα може да означава само „за да“ (цел). Следователно и тук целият израз трябва да се преведе така, както е преведен в Евангелието от Матей (Матей 13:15: „да не би някога с очи да видят“). Очевидно е, че тук евангелист Марк взема пасаж от 6-та глава на книгата на пророк Исайя, подобно на Матей, но съкращава началото и края на този пасаж (Ис. 6: 9-10). Значението на този пасаж при евангелист Марк е следното: Христос не открива директно на тълпата тайните на Царството Божие, защото този народ е в същото морално състояние, в което са били съвременниците на пророк Исайя. Господ им говори с притчи, не за да не разбират, а защото не им е дадено да разбират („не им е дадено” – Мат. 13:11). Те не бива да получават наготово един изключителен дар, какъвто е тайната на Царството Божие, защото явно не са в състояние да го използват и доказват тази неспособност с това, че остават извън кръга на Христовите ученици.
По такъв начин, според Евангелието от Марк притчите на Христос имат двойно значение. За тълпата, която слуша Христос, те донякъде, в общи черти, повдигат завесата на тайната на Царството Божие, все едно са покана за навлизане в дълбочината на разбирането на тази тайна. За учениците Христови те са отправна точка за продължаване все по-напред по пътя в усвояването на тези „тайни“. Ожесточението на хората не се проявява поради това, че Господ учи с притчи, а защото хората преди това вече са били настроени по определен начин към Христос от своите водачи и отказват да преминат през вратата на разбирането, която се отваря пред тях. Освен това трябва да помним, че най-важният момент в Христовото учение за Царството Божие е какъв ще бъде краят на Месията – тоест, смъртта на Христос, нещо, с която дори апостолите не могат да се примирят. Ясно е, че директното проповядване на тази идея на целия народ тогава би било напълно безполезно (срв. статията на проф. Богдашевски за предназначението на притчите. Труды Киевской Духовной Академии, 1910, 3).