Евангелист Марк не казва, както Матей, че Христос е проникнал в мислите на Своите противници: според него книжниците са изрекли обвиненията си открито. Но само той отбелязва, че Господ отвел книжниците настрана от тълпата и им говорил с притчи, т.е. със сравнения (до стих 30). Виж коментарите към Мат. 12:25 – 32. „виновен за вечно осъждане“. Според четенето на Тишендорф „ще бъдеш виновен във вечен грях“ (ἁμαρτήματος, ῥ а не κρίσεως, както е в нашия Textus Receptus). Това означава, че...
Евангелист Марк не казва, както Матей, че Христос е проникнал в мислите на Своите противници: според него книжниците са изрекли обвиненията си открито. Но само той отбелязва, че Господ отвел книжниците настрана от тълпата и им говорил с притчи, т.е. със сравнения (до стих 30). Виж коментарите към Мат. 12:25 – 32.
„виновен за вечно осъждане“. Според четенето на Тишендорф „ще бъдеш виновен във вечен грях“ (ἁμαρτήματος, ῥ а не κρίσεως, както е в нашия Textus Receptus). Това означава, че виновният е завинаги привързан към греха, не може да се отърве от него (същото значение има и предходният израз: “за него няма да има прошка вовеки”). От това все още не е възможно да се направи пряко заключение за това какво ще бъде в задгробния живот. Казано е само ясно, че грехът винаги ще тежи на човека – няма да има период, в който той да изпитва облекчение…
„виновен за вечно осъждане“
Но нашият прочит в Textus Receptus също има много основания (Tischendorf, с. 245). Ако го приемем, препратката тук несъмнено е към вечното осъждане на грешника.
Проф. А. П. Лопухин
Евангелист Марк не казва, както Матей, че Христос е проникнал в мислите на Своите противници: според него книжниците са изрекли обвиненията си открито. Но само той отбелязва, че Господ отвел книжниците настрана от тълпата и им говорил с притчи, т.е. със сравнения (до стих 30). Виж коментарите към Мат. 12:25 – 32.
„виновен за вечно осъждане“. Според четенето на Тишендорф „ще бъдеш виновен във вечен грях“ (ἁμαρτήματος, ῥ а не κρίσεως, както е в нашия Textus Receptus). Това означава, че виновният е завинаги привързан към греха, не може да се отърве от него (същото значение има и предходният израз: “за него няма да има прошка вовеки”). От това все още не е възможно да се направи пряко заключение за това какво ще бъде в задгробния живот. Казано е само ясно, че грехът винаги ще тежи на човека – няма да има период, в който той да изпитва облекчение…
„виновен за вечно осъждане“
Но нашият прочит в Textus Receptus също има много основания (Tischendorf, с. 245). Ако го приемем, препратката тук несъмнено е към вечното осъждане на грешника.