(Вж. коментарите към Мат. 12:1 – 8) Евангелист Марк добавя към разказа на Матей, че Господ споменава името на първосвещеника, който дава хлябовете на Давид – това бил Авиатар (стих 26). Тъй като в 1 Цар 22:20 и сл. първосвещеникът, с когото Давид се сприятелява, не се казва Авиатар, а Ахимелех, а Авиатар е негов син, много коментатори смятат тази добавка в Евангелието на Марк за вмъкване, направено от ръката на читател на Евангелието, който не е познавал Писанието (Stanton,...
Евангелист Марк добавя към разказа на Матей, че Господ споменава името на първосвещеника, който дава хлябовете на Давид – това бил Авиатар (стих 26). Тъй като в 1 Цар 22:20 и сл. първосвещеникът, с когото Давид се сприятелява, не се казва Авиатар, а Ахимелех, а Авиатар е негов син, много коментатори смятат тази добавка в Евангелието на Марк за вмъкване, направено от ръката на читател на Евангелието, който не е познавал Писанието (Stanton, 1903, p. 145). Други обаче, признавайки този израз за автентичен, предполагат, че първосвещеникът е носил и двете споменати имена (св. Йоан Златоуст, Виктор), или че главната роля във всичко случило се е играл Авиатар, както гласи юдейската традиция, към която Христос тук се придържа, а Старият Завет споменава името на първосвещеника, който тогава е управлявал богослужебните дела, отговаряйки за всички действия на свещениците (Лагранж).
Само евангелист Марк цитира (в стих 27) думите на Христос, че “съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“. Това означава, че съботата, като учреждение, приравнено към творението, заедно с всички сътворени неща е поставена в служебно отношение към човека, предназначена е да му бъде от полза. Следователно човекът има свободното право да се разпорежда със съботата: тя не е самоцел, нито властелин, който налага игото си на подчинения човек. Подобни изрази се срещат и при равините. Така равин Йонатан тълкува думите от Изход 31:14 относно съботата: “тя е свята за вас”, като посочва, че съботата трябва да бъде подчинена на юдеите, а юдеите не трябва да ѝ се подчиняват. Равин Юда казва: “Законите, според Писанията, са дадени, за да може човек да живее чрез тях (Лев. 18:5), а не за да загине“. (Трактат Йома и др.).
И накрая, последното твърдение за Човешкия Син като “Господар на съботата” (в стих 28), което при Матей е основание за невинността на Христовите ученици, нарушили съботата (Мат. 12:7), е дадено при Марк като следствие – „тъй че“ (ὤστε) – от правото на Христос да разреши на учениците си да нарушават съботата. С това Христос иска да каже, че Той, като Месия и следователно като съвършен Човек, нямащ грях в Себе Си и запазващ всички права над творението и съботата, които Творецът е дал на първосъздадения човек при самото му сътворение (такъв е тук смисълът на израза “Син Човешки”), вече е несъмнен Господар и на съботата, и затова може да разреши тя да се спазва и да не се спазва, когато това е необходимо за благото на хората. Другите хора обаче могат да придобият това право само когато в общение с Него възвърнат първоначалното си човешко достойнство. Трябва да отбележим, че въпросът за поста и съботата е бил от голямо значение за читателите на Евангелието от Марк, християните от средата на езичници, които, живеейки сред християните юдеи, чували от тях да изискват специално почитане на тези еврейски разпоредби. Това решение на въпроса ги е освободило от голямо бреме.
Проф. А. П. Лопухин
(Вж. коментарите към Мат. 12:1 – 8)
Евангелист Марк добавя към разказа на Матей, че Господ споменава името на първосвещеника, който дава хлябовете на Давид – това бил Авиатар (стих 26). Тъй като в 1 Цар 22:20 и сл. първосвещеникът, с когото Давид се сприятелява, не се казва Авиатар, а Ахимелех, а Авиатар е негов син, много коментатори смятат тази добавка в Евангелието на Марк за вмъкване, направено от ръката на читател на Евангелието, който не е познавал Писанието (Stanton, 1903, p. 145). Други обаче, признавайки този израз за автентичен, предполагат, че първосвещеникът е носил и двете споменати имена (св. Йоан Златоуст, Виктор), или че главната роля във всичко случило се е играл Авиатар, както гласи юдейската традиция, към която Христос тук се придържа, а Старият Завет споменава името на първосвещеника, който тогава е управлявал богослужебните дела, отговаряйки за всички действия на свещениците (Лагранж).
Само евангелист Марк цитира (в стих 27) думите на Христос, че “съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“. Това означава, че съботата, като учреждение, приравнено към творението, заедно с всички сътворени неща е поставена в служебно отношение към човека, предназначена е да му бъде от полза. Следователно човекът има свободното право да се разпорежда със съботата: тя не е самоцел, нито властелин, който налага игото си на подчинения човек. Подобни изрази се срещат и при равините. Така равин Йонатан тълкува думите от Изход 31:14 относно съботата: “тя е свята за вас”, като посочва, че съботата трябва да бъде подчинена на юдеите, а юдеите не трябва да ѝ се подчиняват. Равин Юда казва: “Законите, според Писанията, са дадени, за да може човек да живее чрез тях (Лев. 18:5), а не за да загине“. (Трактат Йома и др.).
И накрая, последното твърдение за Човешкия Син като “Господар на съботата” (в стих 28), което при Матей е основание за невинността на Христовите ученици, нарушили съботата (Мат. 12:7), е дадено при Марк като следствие – „тъй че“ (ὤστε) – от правото на Христос да разреши на учениците си да нарушават съботата. С това Христос иска да каже, че Той, като Месия и следователно като съвършен Човек, нямащ грях в Себе Си и запазващ всички права над творението и съботата, които Творецът е дал на първосъздадения човек при самото му сътворение (такъв е тук смисълът на израза “Син Човешки”), вече е несъмнен Господар и на съботата, и затова може да разреши тя да се спазва и да не се спазва, когато това е необходимо за благото на хората. Другите хора обаче могат да придобият това право само когато в общение с Него възвърнат първоначалното си човешко достойнство. Трябва да отбележим, че въпросът за поста и съботата е бил от голямо значение за читателите на Евангелието от Марк, християните от средата на езичници, които, живеейки сред християните юдеи, чували от тях да изискват специално почитане на тези еврейски разпоредби. Това решение на въпроса ги е освободило от голямо бреме.