От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 38

Град (πόλις) е селище, оградено със стени; село (κώμη) е неукрепено селище; а градче (κωμόπολις) е такова, което отчасти е неукрепено, а отчасти е оградено със стени. Под „съседните“ разбира близките селища.

„Нека отидем – казва – и в тях, защото затова съм излязъл“, тоест за да проповядвам и там.

Лука прибавя и съдържанието на проповедта, като казва: „Трябва да благовестя Царството Божие“, тоест че то се е приближило, за да царува над вярващите, както вече беше казано в началото на Христовата проповед при тълкуванието на Евангелието според Матей.

Но Марк казва: „излязох“ (ἐξελήλυθα), а Лука: „изпратен съм“ (ἀπέσταλμαι). Вероятно и двете са били казани – веднъж едното, друг път другото.

И понеже Христос е двояк [Богочовек], думите „изпратен съм“ Той казва като човек, а „излязох“ – като Бог.

Сутринта Симон и трима ученици не намерили Иисус в стаята, която Му е отредена, и стремително изтичали (κατεδίωξαν), за да Го намерят. Намирайки Христос, те Му съобщили, че всички, целият град, вече Го търсят, очевидно за да чуят проповедта Му и да получат от Него изцеления за болните. Но Господ не искал да се върне в Капернаум. Той призовал учениците Си в съседните места (това е по-добър превод на думата κωμοπόλεις, която в руския превод по някаква причина е разделена на две думи “села” и “градове”), т.е. в малки градове, които по своята структура са подобни на обикновени села (този израз не се среща в Новия Завет и дори в превода на Седемдесетте). Господ искал да проповядва и там, защото именно това е целта, заради която е дошъл, или по-скоро “излязъл” (ἐξελήλυθα). Последният израз несъмнено показва, че Христос е изпратен в света от Своя Отец (срв. Лука 4:43). Според древните църковни тълкувания Христос указва тук истината за Своето Божествено достойнство и доброволността на Своето изтощение (кеносис) (Wohlenberg, с. 689 [7]). 

кеносис