От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 34

Казано е, че изцели „мнозина“, вместо „всички“, защото всички съставляват множество; или пък — не всички били изцелени, понеже някои от дошлите били невярващи, и затова не получили изцеление поради своето неверие. Но мнозина от доведените били изцелени — онези, които имали вяра.

На бесовете Господ не позволявал да говорят, за да ни научи, както вече бе казано, да не им вярваме, дори когато говорят истина. Защото, ако намерят някой, който напълно им се доверява, какво ли няма да сторят, проклетите, примесвайки лъжата към истината! Така и апостол Павел забранил на бесноватия дух да говори: „Тези хора са служители на Всевишния Бог“, защото светият мъж не желаел да приема свидетелство от нечисти уста.

От “всички” болни, доведени при Него, Господ изцели “мнозина”, очевидно тези, които били в Неговото полезрение или които заслужавали да бъдат изцелени (вж. Мат. 8:16). Евангелист Марк добавя към думите на Матей, че Господ не позволявал на демоните да казват, че Го познават. Изглежда, тук е по-добре да се види указание, че Господ изобщо не е позволявал на демоните да говорят. Намек за това откриваме в самия израз, с който тук е обозначена думата “говорят” (λαλεῖν, а не λέγειν). Следователно Господ не позволява на демоните да говорят, защото те знаят за Него кой е Той, а Христос не желае да допусне признаване на Неговото достойнство от устата на бесноватите по причините, посочени по-горе (стих 24). Изцеленията са извършени, както точно посочва Марк, в съботната вечер, когато слънцето вече е залязло. Едва сега свършвала съботната почивка и можело да се осъществи пренасянето на болни, което не било позволено в събота.