От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 1

Марк Евангелист бил син на Мария, която приемала апостолите в своя дом. Наричал се още и Йоан, както намираме в Деяния апостолски. Защото там се казва: „Като размисли, Петър отиде в дома на Мария, майката на Йоан, наричан Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.“

В началото той придружавал Варнава, своя родственик, и Павел, както свидетелства книгата Деяния апостолски; и Павел също го споменава в своите послания, като го споменава в Посланието до колосяни и във Второто послание до Тимотей. След това Марк бил заедно с Петър в Рим, както показва Първото послание на самия Петър, в което той нарича Марк и свой син по дух. Именно от него Марк научил цялото повествование на Евангелието.

След това написал Евангелието си, според свидетелството на Климент в Стромати в самия Рим, а според Златоуст – в Египет, по молба на тамошните вярващи, десет години след Възнесението на Спасителя.

Той е в голямо съгласие с Матей, с тази разлика, че Матей е по-обстоятелствен.

Трябва изобщо да се знае, че евангелистите понякога предават ученията и чудесата на Христос в тяхната последователност, следвайки закона на историческото повествование; друг път обаче не спазват хронологичния ред, тъй като се стремят единствено да предадат самите събития.

„Начало на Евангелието… както е писано у пророците.“

Марк тук нарича Евангелие Новия Завет, новото законоположение на Христос. Защо го е назовал по този начин, вече беше казано в предговора към тълкуванието на Евангелието от Матей, където предварително беше разгледан въпросът за наименованието на Евангелията.

В руския превод на Евангелието първият стих е в пряка връзка със следващите три стиха, и мисълта на всички първи четири стиха, според общоприетото тълкуване (вж. “Обяснително евангелие” на епископ Михаил), е следната: “начало на Христовото благовестие за идването на благодатното царство на Месията е появата на Йоан Кръстител, който проповядва кръщение за опрощаване на греховете. Но ние не може да се съгласим с това разбиране на първия стих. Ако изречението от първия стих се разглежда като подлог, а продължението на четвъртия стих – като сказуемо (тогава вторият и третият стих биха били вмъкнато изречение), а периодът е твърде дълъг. В същото време евангелист Марк навсякъде в Евангелието изразява мислите си с кратки изречения. Тогава, ако евангелистът е искал специално да внуши на читателите си, че излизането на проповед на Йоан Кръстител е началото на Евангелието, би следвало да се очаква, че той ще отбележи точно какво е продължението на това начало. Ние обаче не откриваме такова обозначение по-нататък. С оглед на казаното дотук е по-добре да приемем за по-естествено, че първият стих обозначава написването на тази книга. “Началото на Евангелието на Иисус Христос, Сина Божий” (Иисус Христос е в родителен падеж), т.е. благата вест, както е била провъзгласена от Иисус Христос, Сина Божий, във формата или по начина, по който е била предложена на християните в началния етап на християнското им просвещение, които тепърва са влизали в Христовата църква.

(подробно за това вж. в „Цел на написването на Евангелието от Марк“)

„Иисус Христос“ (срв. Мат. 1:1).

“Син Божий”. Ако евангелист Матей, който пише своето Евангелие за християните сред юдеите, е трябвало да им покаже, че Христос произхожда от прадедите на еврейския народ – Давид и Авраам (Мат. 1:1), то евангелист Марк, който пише своето Евангелие за християните сред езичниците, няма нужда от подобно указание. Той изрично нарича Христос Син Божи – разбира се, в изключителен смисъл, като  Единородния Син на Отца (вж. Мат. 16:16). Но ако Евангелието, което Марк предлага на своите читатели, произлиза от Божия Син, то, казва той, трябва да има неоспорим авторитет за всички .

В някои древни кодекси (напр. Синайския) и при някои свети отци и църковни писатели думите “Син Божий” не се четат. Но в повечето кодекси – Ватиканския, Парижкия, както и в сирийските и латинските преводи – това допълнение присъства.