От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 39

Защото не безтелесната природа беше тази, която преминава през всички тела, а заедно с безтелесната природа имаше и тяло. И това тяло беше оръдие на безтелесната природа. Защото Спасителят притежаваше именно човешко тяло.

Затова и учениците, като гледаха необикновеността на чудото, помислиха, че Той е дух, понеже случващото се превъзхождаше естествените свойства на тялото. А Той […] казва на съмняващите се: „Попипайте Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.“

Как влезе Той? Нима дървените врати се разтвориха като въздух? Или пък тялото изтъня и по този начин премина през плътността на дървото? Но нито ти можеш да кажеш това, нито аз съм способен да го обясня. Нищо от тези неща Писанието не ми е предало. И аз не любопитствам излишно. Следвам онова, което то е възвестило, дори и да не искам. Че Той е влязъл – вярвам; но как е влязъл – не изследвам любопитно.

Не мисли […] че Той е влязъл през вратите. Писанието не казва, че е влязъл, след като вратата се е разредила или разтворила, а казва: „при заключени врати“. То възвестява самото събитие, но не разкрива начина, по който се е случило.

Петър излезе от затвора. Но пред него вратите се отвориха и Писанието изрично отбелязва, че „желязната врата сама се отвори пред тях“. Не казва, че тя сама е пропуснала Петър да премине през нея. Защото неговото тяло беше човешко и от човешко естество.

Христовото тяло обаче е човешко поради сродството Му с нас, а божествено – както поради съединението му с Бога Слово, така и поради необикновеното раждане от Девата. Как влезе Той при заключени врати? Как се възнесе при заключени небеса? О, безумието на онези, които се осмеляват да оспорват това! О, благочестието на онези, които вярват на всичко!

“Вижте ръцете Ми и нозете Ми”: Аз съм Същият” (ὅτι αὐτὸς ἐγώ εἰμι·). Господ най-напред извел учениците от объркването им, като ги уверява в тъждествеността на Своята личност с Онзи, Който бил техен Учител и Господ. “Вижте”, че (ὅτι – “че” е пропуснато в руския текст, и бълг. текст, бел. пр.) “Аз съм Същият”. Ако при това им посочва ръцете и нозете Си, то очевидно е, защото те носят следите от гвоздеите, а тези следи удостоверяват, че пред тях наистина стои техният Господ, Който е бил разпънат на кръста.

“попипайте Ме”. Тук Господ има друга цел. Тъй като апостолите се опасявали, че пред тях е само “дух”, Христос ги приканва да се убедят в обратното: Той има плът и кости.