От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 19

Той обаче, като още се преструваше, че не знае, попита: „Кое?“

Тогава Клеопа започна да разказва и да изброява всичко според тяхното разбиране. „Пророк“ – защото така мислеха, понеже не достигаха до по-високо мнение за Христос. „Силен в дела и в слово“ – тук се има предвид дръзновението в учението и силата на чудесата. Защото думите на Христос се отличаваха с една сладка убедителност, която от една страна изобличаваше книжниците, а от друга – привличаше тълпите, така че дори противниците стигаха до заключението: „Никога човек не е говорил така.“

И делата Му бяха съпътствани от божествена сила, която изцеляваше болестите само с едно движение и с мощта на волята, така че отново народът възкликваше: „Никога не сме виждали такива неща.“ А изразът „пред Бога и целия народ“ означава, че понякога за добри се считат онези, които лицемерно показват добродетелно поведение, но са омразни пред Бога. А да има някой свидетелството и на Бога, и на народа, е присъщо само на съвършените.

“И попита ги: кое”. Някои коментатори (Ревил) отправят своего рода упрек към Христос, че “се преструва”, че не знае за събитията в Йерусалим. Но Господ просто дал възможност на пътниците да изразят всичките си недоумения, които щели да бъдат разрешени впоследствие. По същия начин по-нататък, като се преструвал, че иска да си тръгне от тях, Той по този начин им дал възможност да проявят събудилото се у тях чувство на разположение.

“Който беше пророк”, или по-скоро “действаше като пророк” (ἐγένετο). Пътниците не наричат Христос Месия – очевидно смъртта на Христос е довела до крах на надеждите им за Христос като Месия, но въпреки това Го смятат за пророк (почетна титла), Който се е проявил като такъв както с дела, т.е. с чудотворни знамения, така и с думи, т.е. с учение. И по този начин Той се е разкрил и пред Бога, и пред народа, т.е. не само се е явил на народа като пророк, но е бил такъв и в действителност (“пред Бога”, срв. Лука 1:6).