И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Благодарение на тази подкрепа Христос в последвалата тежка душевна борба (ἀγωνία) се молил по-усърдно (срв. Евр. 5:7 и сл.).
“потта Му беше като кървави капки, падащи на земята”. Някои тълкуватели (от древните – блажени Теофилакт, Евтимий Зигабен и повечето от по-новите) отнасят това сравнение само към големината и гъстотата на капките пот. Но подобно явление едва ли е накарало евангелист Лука да го спомене специално: в него все пак няма нищо необикновено. По-добро е тълкуването на тези, които виждат в това указание за действителното отделяне на капки кръв от лицето на Христос. Гръцката дума, преведена на руски език с израза “капки” – θρόμβοι – говори за правилността на подобно разбиране. Тя означава не просто “капки” (на гръцки: σταγών, στάλαγμα, а съсирек от съсирената течност на млякото или каквото и да е друго, и особено от съсирената кръв. Следователно можем да кажем, че душевното напрежение, душевната мъка на Христос е била толкова силна, че от лицето Му са се стичали капки кървава пот, толкова тъмни и гъсти, че са се виждали отдалеч в яркото сияние на луната, която осветявала лицето на Христос.
“потта Му беше като кървави капки, падащи на земята”.