От Лука свето Евангелие – глава 21 – стих 3

Вдовицата може да се разбира като всяка душа, лишена от своя първи съпруг – стария закон – и все още неблагонадеждна да се съедини с Божието Слово.

Тя принася на Бога вместо зестра вярата и добрата съвест и така изглежда, че дава повече от онези, които са богати на думи и изобилстват в моралните добродетели на езичниците.

Бог не гледа на оскъдността на дара, а на изобилието на сърцето.

Милостинята не е просто даване на малко от многото, а е като вдовицата, която се лишава от всичко, което има.

Но ако не можеш да дадеш колкото вдовицата, поне дай всичко, което ти остава в повече.

Всичко, което принасяме с искрено сърце, е угодно на Бога, Който гледа на сърцето, а не на имота.

Той не измерва стойността на дадената жертва, а източника, от който е взета, както е казано после: „Защото всички те пуснаха от излишъка си, а тя – всичко, що имаше.“