видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
Тя принесе две оболи, които бе спечелила с труда на своите ръце за ежедневната си прехрана, или това, което всеки ден просеше от другите, тя даде на Бога, показвайки, че нейната бедност ѝ носи плод.
Затова тя превъзхожда всички останали и справедливо получава венец от Бога; както е казано после: „Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички…“
Разказът за вдовицата, която пуснала две лепти в храмовата съкровищница, е почти точно повторение на разказа на евангелист Марк (вж. тълкуванието към Марк 12:41-44).
“повдигна очи”. Дотогава Господ е разговарял с учениците Си. Сега Той оглежда хората, които влизат в храма, и вижда вдовицата.
“приноси” – по-точно “към даровете” (εἰς τὰ δῶρα), т.е. богатите прибавяли от себе си към даровете, които били в съкровищницата.
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Мистично, богатите, които пускаха дарове в съкровищницата, представляват юдеите, възгордели се със своята праведност по Закона; бедната вдовица изобразява простотата на Църквата, която е наречена бедна, защото е отхвърлила духа на гордостта или греховете, подобно на светски богатства.
Църквата е наречена вдовица, защото Нейният Жених претърпя смърт за нея.
Тя пуска в съкровищницата две медни монети, защото пред Бога, Който съхранява приношенията на нашите дела, тя принася своите дарове – или любовта към Бога и ближния, или вярата и молитвата; които превъзхождат всички дела на горделивите юдеи.
Защото юдеите пускат в дар от своя излишък, разчитайки на своята праведност, докато Църквата дава целия си живот, защото разбира, че всичко, което живее, е дар от Бога.