“ще ги защити наскоро”, по-точно “скоро”. След това Христос с особена сила подчертава, че “Бог скоро ще въздаде отмъщението, за което викат избраните Му”, т.е. бързо, когато е необходимо, ще избави Своите избраници от враговете, които ще бъдат наказани при Второто Пришествие на Христос, и ще прослави тези избраници в царството на Месията (срв. Лука 21:22). Макар че идеята за това отмъщение в Евангелието на Лука не приема острата форма, която има при други новозаветни писатели, например в Апокалипсиса, все...
“ще ги защити наскоро”, по-точно “скоро”. След това Христос с особена сила подчертава, че “Бог скоро ще въздаде отмъщението, за което викат избраните Му”, т.е. бързо, когато е необходимо, ще избави Своите избраници от враговете, които ще бъдат наказани при Второто Пришествие на Христос, и ще прослави тези избраници в царството на Месията (срв. Лука 21:22). Макар че идеята за това отмъщение в Евангелието на Лука не приема острата форма, която има при други новозаветни писатели, например в Апокалипсиса, все пак тя не е съвсем чужда на евангелист Лука (срв. Лука 1:51 и сл. Лука 1:71 и сл.).
“Син Човеческий, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?”. Тези думи несъмнено стоят във връзка с предходната мисъл за последния съд. Христос сякаш казва: “Сигурно е вече, че Човешкият син ще дойде, за да помогне на вярващите и да накаже невярващите. Въпросът обаче е: Ще намери ли Той повече вяра в Себе Си, идвайки втори път, отколкото намери при първото Си идване на земята?” Тук Господ повтаря мисълта, която е казал, когато описва времето на Второто Пришествие в Лука 17:26 и сл. Според някои тълкуватели като Тренч и еп. Михаил (Лузин) тук става дума за отслабване на вярата у вярващите. Но според нас Христос не казва, че сред християните ще се намери слаба вяра, а изобразява като цяло състоянието на човечеството, “вярата на земята” (ἐπὶ τῆς γῆς). В тези думи на Христос се чува тъга, Той е огорчен, че ще трябва да осъди строго мнозинството от хората, вместо да ги помилва и да ги направи участници в Своето славно Царство.
Проф. А. П. Лопухин
“ще ги защити наскоро”, по-точно “скоро”. След това Христос с особена сила подчертава, че “Бог скоро ще въздаде отмъщението, за което викат избраните Му”, т.е. бързо, когато е необходимо, ще избави Своите избраници от враговете, които ще бъдат наказани при Второто Пришествие на Христос, и ще прослави тези избраници в царството на Месията (срв. Лука 21:22). Макар че идеята за това отмъщение в Евангелието на Лука не приема острата форма, която има при други новозаветни писатели, например в Апокалипсиса, все пак тя не е съвсем чужда на евангелист Лука (срв. Лука 1:51 и сл. Лука 1:71 и сл.).
“Син Човеческий, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?”. Тези думи несъмнено стоят във връзка с предходната мисъл за последния съд. Христос сякаш казва: “Сигурно е вече, че Човешкият син ще дойде, за да помогне на вярващите и да накаже невярващите. Въпросът обаче е: Ще намери ли Той повече вяра в Себе Си, идвайки втори път, отколкото намери при първото Си идване на земята?” Тук Господ повтаря мисълта, която е казал, когато описва времето на Второто Пришествие в Лука 17:26 и сл. Според някои тълкуватели като Тренч и еп. Михаил (Лузин) тук става дума за отслабване на вярата у вярващите. Но според нас Христос не казва, че сред християните ще се намери слаба вяра, а изобразява като цяло състоянието на човечеството, “вярата на земята” (ἐπὶ τῆς γῆς). В тези думи на Христос се чува тъга, Той е огорчен, че ще трябва да осъди строго мнозинството от хората, вместо да ги помилва и да ги направи участници в Своето славно Царство.