И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
На входа на едно село Христос е посрещнат от десетима прокажени (вж. Мат. 8:2). Те стоели надалеч, защото законът им забранявал да се приближават до здрави хора, за да не заразяват последните (Лев. 13:46).
Трета книга Моисеева – Левит – глава 13 – стих 46
През всичко време, докле трае раната му, той трябва да бъде нечист; той е нечист и трябва да живее отделно; неговото жилище да е вън от стана.
От Лука свето Евангелие – глава 5 – стих 12
Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
Св. Григорий Палама (1296 – 1357)
Евангелистът правилно отбелязва, че прокажените Го срещнали не когато влязъл, а когато влизал в града, защото прокажените трябвало да се държат далеч от градовете и селата като нечисти, и живеели извън тях. Това, че „застанаха отдалеч“, също свидетелства за това: не им било позволено да се смесват със здравите дори извън градовете или селата. …
Всичко, което предписваше старият закон (Мойсеевият закон), беше символично, обредно и сянковидно. Затова Мойсеевият закон смяташе и проказата за греховна, нечиста и отвратителна, и наричаше нечисти прокажените, тези, които страдаха от гонорея, и изобщо всички, които ги докосваха. (Вж. Лев. 13:15: „И свещеникът ще види здравата кожа и ще го обяви за нечист, защото това е проказа.“) Също така и онези, които докосваха всяко мъртво тяло (Числ. 19:11: „Който докосне мъртвец, ще бъде нечист седем дни.“). Това подсказваше със загадъчен и неясен начин нечистотата на онези, които съгрешават пред Бога, както и на онези, които общуват с тях или се сдружават с тях.
Излекуването на десетимата прокажени