От Лука свето Евангелие – глава 16 – стих 8

Защо Господ Иисус Христос предложи тази притча? Нима Му се хареса онзи слуга измамник? Той извършил измама спрямо своя господар. Получил не от онова, което сам беше направил. Нещо повече, откраднал и нанесъл загуба на господаря си, за да си приготви след това спокойно и безопасно място.

Защо тогава господарят го похвали? Не защото онзи слуга извърши измама, а защото предвиди последствията – нека се засрами християнинът, който няма промисъл, щом се възхваляват естествените качества дори на измамника.

И ето какво добави Иисус: „синовете на този век са по-досетливи от синовете на светлината“ (Лука 16:8). Те мамят, за да се погрижат за своето бъдеще. А за какъв живот се погрижи този управител? За онзи, от който ще бъде принуден да премине. Той се погрижи за временния живот, а ти не се грижиш за вечния?

Затова не обичайте измамата, но, както е казано: „придобивайте си приятели с неправедното богатство“ (Лука 16:9).

Неправедният управител казал на един длъжник: „Вземи разписката си и напиши: осемдесет“, и останалото, което е написано. Ето, виждаш, че на всеки се казва: „Вземи разписката си“. Оттук следва, че наши са разписките за греховете, а Бог пише разписки на праведността.

Защото апостолът казва: „Вие сте писмо Христово, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог; не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето“ (2 Кор. 3:2–3). И тъй, ти виждаш в себе си писмата на Бога и писмата на Светия Дух. Ако обаче съгрешаваш, сам пишеш срещу себе си разписка за грях.

Но ще видиш, че след като пристъпиш към Кръста Христов и към милостта на Кръщението, твоята разписка ще бъде прикована към Кръста и потопена в извора на Кръщението. Затова не преписвай отново онова, което е унищожено, и не възстановявай онова, което е отменено; служи в себе си само на Божиите писма и нека в тебе остане единствено писанието на Светия Дух. (Беседи върху Битие)

“досетливо”. Господарят на имението, като чул за тази постъпка на настойника, го похвалил, намирайки, че е постъпил досетливо, или, по-добре преведено, мъдро, обмислено и целесъобразно (φρονίμως). Тази похвала не изглежда ли странна?

“похвали”. Господарят е бил ощетен, и то много, и въпреки това той хвали неверния управител, удивлявайки се на благоразумието му. Защо трябва да го хвали? Човекът, изглежда, би трябвало да подаде жалба срещу него в съда, а не да го хвали. Затова повечето тълкуватели настояват, че господарят всъщност се учудва само на ловкостта на домоуправителя, без изобщо да одобрява характера на самото средство, което последният е намерил за своето спасение. Но подобно решение на въпроса е незадоволително, защото предполага, че Христос по-нататък учи Своите последователи също само на ловкост или на умение да намират изход в трудни обстоятелства, като подражават на недостойни (неправедни) хора.

Ето защо обяснението, което дава прот. Тимотей Буткевич на тази “похвала” и на поведението на домоуправителя, изглежда по-достоверно, макар че и с него не можем да се съгласим напълно. Според неговото тълкуване стопанинът на дома е намалил от сметките на длъжниците само онова, което е било дължимо на самия него, тъй като преди това е записал в разписките си както сумата, за която е отдал земята под наем на арендатори по споразумение с господаря си, така и тази, която е възнамерявал да получи лично за себе си. Тъй като сега вече нямал възможност да получи договорената сума за себе си – напускал службата – той променил разписките, без да причини никаква вреда на господаря си, защото все пак трябвало да получи своето.

Само че е невъзможно да се съгласим с прот. Т. Буткевич, че сега домоуправителят “се оказал честен и благороден” и че господарят го похвалил именно за отказа от възможността да получи своя доход.

Така, наистина, господарят като почтен човек не е бил принуден да настоява длъжниците да му изплатят всичко, което е било изискано от тях от управителя: той считал, че те дължат много по-малка сума. Управителят на практика не го ощетил – защо господарят да не го похвали? Именно за такова одобрение на целесъобразността на поведението на домоуправителя се говори тук.

“синовете на този век са по-досетливи от синовете на светлината”.  Обичайното тълкуване на това изречение е, че светските хора умеят да организират делата си по-добре от християните и да постигат високите цели, които са си поставили. Трудно е обаче да се съгласим с това тълкуване, първо, защото по онова време терминът “синове на светлината” едва ли обозначава християни: при евангелист Йоан, на когото се позовава епископ Михаил и който се присъединява към другите тълкуватели на това място, макар и този израз да е използван веднъж, то това не е за да обозначи “християните” (срв. Йоан 12:36).

И второ, с какво са по-находчиви светските хора, привързани към света, отколкото хората, предани на Христос? Нима последните не са проявили своята мъдрост, като са изоставили всичко и са последвали Христос? Ето защо в настоящия случай отново сме склонни да приемем мнението на прот. Т. Буткевич , според което “синовете на този век” са митарите, които според фарисеите живеят в духовна тъмнина, заети само с дребни земни интереси (събирането на данъци), а “синовете на светлината” са фарисеите, които се смятат за просветени (срв. Рим. 2:19) и които Христос нарича “синове на светлината”, разбира се, в ироничен смисъл, според тяхната собствена представа за себе си.

“в своя род”. На това тълкуване подхожда и изразът, добавен от Христос: “в своя род”. С тези думи Той показва, че тук няма предвид “синове на светлината” в собствения смисъл на думата, а “синове на светлината” в особен, техен собствен род.

Така смисълът на този израз би бил: защото митарите са по-разумни от фарисеите (прот. Т. Буткевич, стр. 329).

Но при това обяснение – и това не бива да го премълчаваме – остава неясна връзката на последните думи от въпросния стих със забележката, че господарят е похвалил неверния настойник.

Остава да се признае, че мисълта от втората половина на стих 8 не се отнася до целия израз от първата половина, а обяснява само едно “досетливо” или “благоразумно” нещо.

Господ завършва притчата с думите: “И господарят похвали неверния пристойник, че е постъпил досетливо”. Сега Той иска да приложи притчата към Своите ученици и тук, гледайки приближаващите се към Него митари (вж. Лука 15:1), сякаш казва: “Да, мъдростта, благоразумието в търсенето на спасение за себе си е велико нещо и сега трябва да призная, че за изненада на мнозина такава мъдрост проявяват митарите, а не я проявяват онези, които винаги са се смятали за най-просветени хора, т.е. фарисеите”.