а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Някои съвременни коментатори откриват в притчата известна недоизказаност. Например Тренч отбелязва, че Господ не казва дали по-старият син е упорствал докрай, отказвайки да влезе вкъщи. И. Вайс от своя страна мисли, че в притчата трябва да се каже каква е по-нататъшната съдба на разкаялия се син… Но всъщност няма смисъл да се довършва разказът. В крайна сметка главната мисъл на притчата се състои в това, че Бог обича грешниците и с радост ги приема при Себе Си, а тази мисъл е напълно завършена с думите на бащата към по-стария син. Всичко друго – и по-нататъшното поведение на по-стария брат, и съдбата на по-младия – няма никакво значение за същността на въпроса…
Някои се стараят да намерят в притчата за блудния син идеята, че за спасението на човека е достатъчна единствено Божията любов. В притчата, казва например И. Вайс, няма ни най-малък намек за кръста Христов и за необходимостта от изкупление. Нека грешникът се разкае – и Бог ще му прости незабавно без всякаква изкупителна жертва. Тази идея откривали в притчата още унитаристите (социаните, последователите на италианеца Фауст Социн, XVI в.) и немските рационалисти от XIX век. Но Тренч справедливо отбелязва, че не трябва се очаква от една притча да съдържа в себе си цялото християнско учение за спасението. А че Христос не мисли, че няма нужда от изкуплението чрез Неговата собствена смърт, се вижда ясно от думите Му, казани малко преди произнасянето на тази притча – „с кръщение трябва да се кръстя“ (Лука 12:50).