От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 25

„А по-старият му син беше на нивата.“ Досега се говореше за лицето на по-младия син, под когото трябва да разбираме митарите и грешниците, призовавани от Господа към покаяние; а в тайнствен смисъл тук се пророкува за бъдещото призоваване на езичниците. Сега словото преминава към по-стария син. Мнозина го отнасят изобщо към лицето на всеки свят човек, други – собствено към юдеите.

По отношение на светците тълкуването не е трудно, ако се вземат предвид думите: „никога не съм престъпил твоя заповед“. Но със свойствата на светеца не е съгласно това, че той завижда на обръщането на брата. Що се отнася до юдеите, макар завистта към спасението на брата да е напълно в техния дух, към тях не може да се приложи онова, което той казва за постоянното спазване на бащината заповед.

Нашето собствено мнение по този въпрос ще се постараем да изложим на своето място.

„А по-старият му син беше на нивата“, потейки се от труд в земните грижи, далеч от благодатта на Светия Дух и от бащиния съвет. Това е онзи, който казва: „Купих нива и трябва да изляза да я видя; моля те, считай ме за извинен“ (Лука 14:18). Това е онзи, който купи пет чифта волове и под тежестта на Закона се наслаждава на земните сетивни удоволствия. Това е онзи, който, като взе жена, не може да дойде на сватбата и, станал плът, никак не може да се съедини с духа.

На по-стария син в друга притча съответстват работниците, изпращани в лозето в първия, третия, шестия и деветия час, тоест според различните времена на призоваването, и негодуващи, че работниците от единадесетия час са приравнени с тях по заплата.

„И когато, идвайки, се приближи до дома, чу пеене и хорове“ (symphoniam et chorum). На този израз в някои псалми съответства надписът meleth. С думата meleth се нарича хор, който се слива в едно. Напразно някои от латинците мислят, че „симфония“ е вид музикален инструмент, докато с това название се означава съгласно, хвалебно пеене към Бога; при това и гръцкото συμφωνία на латински се предава с думата consonantia, тоест „съзвучие“, „съгласие“. (Писмо 20, До папа Дамас за двамата синове)

Но ето по-старият брат, по-старият син, т.е. народът, който е познал Закона, се връща от полето: „жетвата е голяма, а работниците малко“ (Лука 10:2). Чува в бащиния дом музика, чува ликуване, но не желае да влезе.

Същото и ние всекидневно виждаме със собствените си очи: юдеинът идва до дома на Отца, тоест до Църквата, и, обзет от завист, стои пред вратите. Той чува звуците на Давидовия псалтир, чува пеенето на пророческия събор, чува ликуването на пъстрото събрание на народите, но от завист не желае да влезе. А докато в гняв стои пред вратите и осъжда брата-езичник за предишния му нрав, сам себе си лишава от бащиното наследство, сам себе си отлъчва от бащиното ликуване.