От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 22

Отецът се радва, защото синът „беше изгубен и се намери, беше мъртъв и оживя“ (Лука 15:24). Изгубва се онзи, който е съществувал; защото не може да се изгуби онзи, когото не го е имало. И тъй, вече няма езичници, има християнин, според казаното по-горе, защото „Бог избра което е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1 Кор. 1:28).

И накрая, тук под един представител (сина) може да се разбира целият човешки род. Съществуваше Адам, и в него бяхме всички ние. Погина Адам, и в него всички погинаха.

И макар че синът вижда тази доброта, все още не се смята достоен да бъде наречен син, но Отец му дава отново белезите на синовството. Тоест, облича го в първата одежда на кръщението, от която беше лишен чрез личните си грехове, защото покаянието стана за него второ кръщение. Запечатва ръката му с пръстен, за да бъде недостъпен за демоните, разпознаван отдалеч. Подготвя му обувки за пътя на послушанието, правейки го отново пътешественик към спасението. Дава му право на тайнствената и духовна храна и го прави Свой сътрапезник на тази вечеря.