От Лука свето Евангелие – глава 15 – стих 13

Другият обаче, се подчинява на плътта и на сетивата и с един напълно детински порив се отдалечава от Отца, живеейки в области, които Отец не надзирава и които се характеризират с начин на живот, който не е в хармония с Неговата воля. Там той разпилява богатството на благата, които са му дадени, прахосвайки го за задоволяване на своите безразсъдни желания.

Отец му даде управляващ разум, а той го подчинява на страстите си. Даде му закон, за да изгради добре живота си за радост на Благодетеля и постигане на по-големи блага, но той го нарушаваше и така постоянно оскърбяваше Отца.

Отвори му самата порта на вечния живот чрез вярата и кръщението, но той със собствените си грехове я затвори отново по жалък начин. Натрупа множество грехове в душата си, вместо да се възползва от онези несравними дарове. Вместо да служи на Отца, се подчини на врага, който го прави пазач на свине и сътрапезник с тях. Искаше да се храни с тяхната храна, но дори това не можеше да получи, така че стана по-лош и по-жалък дори от самите свине.

За притчата за блудния син и покаянието

„Не след много дни”. Тренч вижда в това признак на някаква деликатност в отношението на по-младия син към бащата (стр. 329): той се срамувал веднага да остави бащиния дом. Но е възможно в тези думи да се види указание, че след получаването на имота у по-младия син много бързо се събудила жаждата да поживее за свое удоволствие далеч от бащата.

„като събра всичко” – тоест това, което той получил като своя наследствена част – и вещите, и парите.

„като живееше разпътно” (ἀσώτως, от ἀ – отрицателна частица, и σώζω – спасявам). При класиците този израз означава разточителство, прахосване на бащиното наследство. Затова по-младия син понякога се нарича и „разточителен син”. По-правилно е да се приеме този израз за обозначаване на безгрижния разпуснат живот в най-широкия смисъл на тази дума.