Но Иисус им каза тая притча:
В отговор на тези думи Господ казал притчата за заблудената овца, където изобразил колко скъпа е за Бог всяка заблудила се човешка душа и как Бог търси погиналите души, за да ги върне при Себе Си. Грешникът тук е изобразен под вида на овцата, която често по незнание се отбива от пътя и изостава от стадото, а Бог е представен като пастир, който толкова жалее за изостаналата овца, че, оставяйки останалото стадо, състоящо се от 99 овци, отива да търси едната изостанала овца, и когато я намери, то обявява с радост за това на всички свои съседи. Същата притча я има в по-кратка форма при евангелист Матей (Мат. 18:12–14).
Няма посочени паралелни места.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Св. Лука неслучайно привежда една след друга три притчи: за овцата, която била изгубена и се намерила; за драхмата, която била изгубена и се намерила; и за сина, който бил мъртъв и оживял. Така че чрез тройно лекарство да изцелим възпалените си рани. Защото тройното въже не се къса.
Кои са тези: бащата, пастирят и жената? Не са ли Бог Отец, Христос и Църквата?
Христос те носи върху Своето тяло, Което прие върху Себе Си твоите грехове; Църквата търси; Отец приема. Сякаш пастирят изнася, сякаш майката издирва, сякаш бащата покрива. Първото е милост; второто – избиране, а третото – помиряване. Те възстановяват всеки поотделно: Изкупителят помага, Църквата подкрепя, Творецът отново съединява.
Това е една и съща милост на Божието действие, но различна от онова, което се полага според нашите заслуги. Уморената овца бива призована обратно от Пастиря; изгубената драхма е намерена; синът тръгва обратно към бащата по собствените си следи и се връща с пълно покаяние от своето осъдително блуждаене.