Затова онзи, който възнамерява истински да последва Бога, трябва да се освободи от оковите на пристрастието към този живот. А това се постига чрез съвършено отдалечаване от предишните нрави и чрез забравянето им. Трябва да направим себе си чужди както на плътското родство, така и на светските връзки, като по своето поведение преминаваме сякаш в друг свят, според думите на онзи, който казва: „Нашето жителство е на небесата“ (Фил. 3:20). <…> Защото Господ ясно каза: „И тъй, всеки от вас,...
Затова онзи, който възнамерява истински да последва Бога, трябва да се освободи от оковите на пристрастието към този живот. А това се постига чрез съвършено отдалечаване от предишните нрави и чрез забравянето им.
Трябва да направим себе си чужди както на плътското родство, така и на светските връзки, като по своето поведение преминаваме сякаш в друг свят, според думите на онзи, който казва: „Нашето жителство е на небесата“ (Фил. 3:20). <…>
Защото Господ ясно каза: „И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). (Пространни аскетически правила, 5)
От тези примери самият Христос прави извода: когато човек се присъединява към Христовите ученици, той трябва сериозно да се замисли дали е способен на саможертвата, която Христос изисква от Своите ученици. Ако не намери в себе си достатъчно сили да го направи, ясно е, че той може да бъде ученик на Христос само по име, но не и в действителност. “що има”. Тук се има предвид не само имущество, пари или семейство, но и всички любими мисли, възгледи, убеждения (срв....
От тези примери самият Христос прави извода: когато човек се присъединява към Христовите ученици, той трябва сериозно да се замисли дали е способен на саможертвата, която Христос изисква от Своите ученици. Ако не намери в себе си достатъчно сили да го направи, ясно е, че той може да бъде ученик на Христос само по име, но не и в действителност.
“що има”. Тук се има предвид не само имущество, пари или семейство, но и всички любими мисли, възгледи, убеждения (срв. Мат. 5:29 – 30). Да се говори за необходимостта да се пожертва всичко лично за делото на служене на Христос сега било по-подходящо от всякога, защото Христос отивал в Йерусалим, за да принесе там върховната жертва за цялото човечество, и Неговите ученици трябвало да усвоят същата готовност за саможертва, с каквато било изпълнено сърцето на техния Господ и Учител (Лука 12:49 – 50).
Св. Василий Велики (330 – 379)
Затова онзи, който възнамерява истински да последва Бога, трябва да се освободи от оковите на пристрастието към този живот. А това се постига чрез съвършено отдалечаване от предишните нрави и чрез забравянето им.
Трябва да направим себе си чужди както на плътското родство, така и на светските връзки, като по своето поведение преминаваме сякаш в друг свят, според думите на онзи, който казва: „Нашето жителство е на небесата“ (Фил. 3:20). <…>
Защото Господ ясно каза: „И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). (Пространни аскетически правила, 5)